Депутатите от икономическата комисия приеха стратегията за приватизация на "Вазовски машиностроителни заводи" – Сопот, с повече ангажименти към служителите на дружеството, отколкото първоначално предвиждаше документът. Бъдещият купувач няма да може да прави масови съкращения, а намалението на персонала ще бъде само при пенсиониране на служителите и с "естествено текучество", беше записано в стратегията. Това означава промени в бройката на персонала в резултат на доброволно напускане и размествания.

Предстои документа да се приеме и в пленарната зала, преди да започне приватизацията на дружеството. 

По настояване на депутата от "Коалиция за България" Корнелия Нинова към бъдещия купувач беше заложено изискване да плати и просрочените дългове към персонала освен тези към държавата. Досега в проекта, приет от Министерския съвет, беше заложено само плащането на публичните дългове на ВМЗ - Сопот - тези за данъци, осигуровки. Нинова изказа неодобрение, че военното предприятие ще се продава сега, тъй като в криза цената му ще е по-ниска и в Закона за бюджета за тази година не е заложено приходите от приватизацията му да влязат в Сребърния фонд.

По закон всички постъпления от раздържавяване отиват във фонда, но управляващите намериха начин да заобиколят това изискване със създаването на Държавна консолидационна компания, в която могат да се апортират дружества, обявени за приватизация. След това всички приходи отиват от ДКК към бюджета под формата на дивидент.

Мика Зайкова от КТ "Подкрепа" настоя за повече социални ангажименти в стратегията, а част от исканията й бяха подкрепени и от депутати от "Коалиция за България". Според нея не може да се постави срок за запазване на предмета на дейност на дружеството, тъй като няма гаранции, че след като той изтече, то ще продължи работа. Сега стратегията предвижда бъдещият купувач да не променя дейността на предприятието и да не го обявява в ликвидация поне пет години.

Зайкова подчерта, че в сегашните текстове няма достатъчно гаранции за бъдещи инвестиции, освен това тя настоя да се премахне възможността 20% от капитала да се плати с компенсаторни инструменти.

Николай Ненков от КНСБ беше по-малко критичен към стратегията и посочи, че като държавно дружество ВМЗ трудно може да оцелее.

В отговор на критиките на Мика Зайкова заместник-министърът на икономиката Евгени Ангелов заяви, че министерството няма да подкрепи стратегия с "някакви бъдещи инвестиции, които никога не се изпъляват". По неговите думи трябва да се залагат по-реалистични цели, а не да се търси ангажимент за големи инвестиции, но разтеглени напред във времето.

В документа беше заложено и изискването към разходите за труд да не се включват програми за доброволно напускане на служителите. Депутатите и представители на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол посочиха като лош пример БТК, където голяма част от персонала е намален с аргумента, че е по-добре за служителите да напуснат доброволно и да получат обезщетение, тъй като компанията така или иначе ще намери начин да ги съкрати.

Спор в залата предвизика изискването бъдещите кандидати да имат поне 120 млн. лв. приходи от продажби в последните три години – от опозицията настояваха да се каже как точно е изчислена тази сума. В отговор Евгени Ангелов заяви, че това число е било баланс между различните настоявания.

Петър Димитров от "Коалиция за България" настоя да се разширят критериите, за да може да има повече кандидати. По неговите думи сега заложените предполагат, че точно определен купувач ще спечели конкурса. Димитров обаче отказа да назове името му. Мика Зайкова намекна за собственика на военния завод "Арсенал" - Казанлък. Мажоритарният дял в това дружество се държи от мениджърското дружество "Арсенал 2000".