Компаниите в ЕС се подготвят за недостиг на въглеродни квоти след 2012 г.

Компаниите в ЕС се подготвят за недостиг на въглеродни квоти след 2012 г.

Снимка Shutterstock
Shutterstock
Снимка Shutterstock
Голяма част от компаниите, участващи в Европейската схема за търговия с емисии (ЕСТЕ) в ЕС, очакват сериозен недостиг на разрешителни за изпускане на парникови газове през третата фаза на схемата за периода 2012 -2020 г., сочи доклад на агенцията за независими анализи "Пойнт Карбон". Докладът, озаглавен "Carbon 2011", съдържа прогнози за развитието на глобалния въглероден пазар през 2011 г. В изследването участват 2535 респонденти от 101 страни, като 43% от тях участват или са участвали в търговия с различни квоти или кредити, или притежават такива инструменти.
Сред анкетираните 73% заявяват, че освободените от производствата им емисии СО2 по всяка вероятност ще надвишат отпуснатите им по националните планове въглеродни квоти (1 квота = 1 тон въглероден диоксид). Съвсем очаквано недостигът на разрешителни се очаква да е най-голям в енергийния сектор - 81%, твърдят експертите. За нефтодобивния или газовия отрасъл този процент се прогнозира да достигне 68%. Най-малък недостиг - 50%, авторите на доклада предвиждат в производството на целулоза и хартия, както и в производство на цимент, вар и стъкло - 58%.
Доколко операторите, участващи в схемата за търговия на емисии, действително ще изпитат недостиг на квоти и колко висока ще е тяхната цена, до голяма степен зависи от ангажимента на ЕС за намаляване на парниковите газове, за който все още не е взето решение, става ясно от доклада. Според преобладаващата част от запитаните предложената цел за намаляване на СО2 емисиите няма да бъде нито 20%, нито 30%, а по-скоро компромисно решение някъде по средата. Почти 40% посочват, че 25% ще е най-вероятният ангажимент от страна на ЕС за намаляване на парниковите емисии.
От доклада става ясно също и че по-голямата част от анкетираните (54%) очакват втори период на действие на Протокола от Киото към рамковата конвенция на ООН по изменение на климата, който определя ангажиментите на страните по конвенцията за намаляване на въглеродните емисии.
Фаза 3: промяна на правилата
Причината за бъдещия недостиг донякъде се дължи на факта, че втората фаза от Европейската схема доведе до свръхзапас от въглеродни квоти. Затова и регулаторите приеха някои промени в схемата, част от които включват намаляване на тавана за разпределение на свободни квоти и преход към цялостна тръжна система за търгуването им. За да се намали този излишък, регулаторите се споразумяха за качествени ограничения на европейските въглеродни квоти и Киото кредитите за следващия, трети етап от схемата. Намаляването на свободните квоти по всяка вероятност ще послужи като стимул за съкращаване на емисиите, твърдят експерти.
Да продам или да прехвърля
Операторите, участващи в настоящия период 2008-2012 от ЕСТЕ, не само ще имат достатъчно квоти за постигане на баланс, но ще бъдат в състояние да прехвърлят значителна част от тях в следващата фаза. Много от участниците в запитването вече са продали част от излишъците си от втората фаза, които са се увеличили с 4% в сравнение с предходната година (от 43% на 47%). В същото време малка част от анкетираните са продали всичките си квоти, което според експертите показва, че играчите запазват квотите си за третата фаза, когато целите се очаква да са доста по-амбициозни. 23% от запитаните заявяват, че ще използват целия си лимит във фаза 2.
Почти равен е броят на тези, които планират да ги прехвърлят във фаза 3. Извън европейската схема през следващия период ще останат двуазотният оксид (N2O) и флуоровъглеводородите, което според авторите на доклада е ясен сигнал, че операторите, притежаващи такива кредити, най-вероятно ще се опитат да ги продадат сега, докато все още могат.
Въглеродната търговия - фактор за намаляване на СО2 емисиите
Търговията с въглеродни емисии е най-ефективният инструмент за намаляването им, става ясно още от изследването. Европейската схема за търговия с емисии се е оказала ключов стимул за компании в енергийния сектор и тежката индустрия да намалят собствените си емисии, макар и постепенно. Все повече отчитат, че механизмът е както икономически оправдан, така и ефективен инструмент, дори в контекста на кибератаки и кражба на квоти. Участниците в анкетата, които определят механизма като най-ефективния инструмент за намаляване на емисиите в ЕС, са 49% - най-голяма част в сравнение с всички останали досега проведени изследвания. 59% от запитаните в тежки промишлени отрасли твърдят, че участието им в схемата е довело до намаляване на емисиите.
Цената на въглеродните квоти оказва влияние върху инвестиционни решения. Изправени пред нуждата от големи разходи за въглеродни разрешителни, фирмите често предпочитат да направят нови капиталови инвестиции, които са по-скъпи, но намаляват отделянето на парникови газове, сочи изследването. 53% от анкетираните оператори с емисии над 10 млн. тона годишно твърдят, че цените на въглеродните квоти са решаващ фактор за нови инвестиции. Експертите отчитат малък спад в сравнение с 2010 г., когато по този начин са отговорили 61%, и 2009, когато процентът им е бил 50. При по-нисковъглеродно интензивните производства, с по-малко от 500 кг CO2 на година, едва 33% разглеждат цената на въглерода като решаваща по отношение на бъдещите им инвестиции.
Компаниите отхвърлят и възможността за преместване на дейността си в райони, където няма да им се налага да закупуват квоти за изпуснатите парникови емисии - ситуация, известна като въглеродно изтичане. Резултатите от анкетата показват, че 80% от анкетираните фирми не обмислят преместване извън ЕС. Това не е изненадващо, защото голяма част от компаниите, особено тези в енергийния сектор, не могат да се преместят.
Какво е ЕСТЕ
Европейската схема за търговия с емисии (ЕСТЕ) стартира през 2005 г. като най-голямата в света схема за търговия с квоти на парникови газове. ЕСТЕ се основава на идеята, че чрез определяне на цена на въглеродните квоти чрез така наречената система за ограничаване и търговия с емисии и създаване на пазар за тези квоти ЕС ще може най-ефективно да изпълни ангажиментите си по Протокола от Киото за намаляване на емисиите на парникови газове.