След земетресението в Япония и последвалата криза в ядрената централа "Фукушима 1" поддръжниците на ядрената енергетика в България са намалели с една трета. Това показват резултатите от експресно национално представително проучване на агенция Алфа рисърч, проведено между 17 и 21 мат 2011г. сред 800 пълнолетни жители от цялата страна.

Сега привържениците и противниците на строителството на нови АЕЦ са разделени приблизително поравно (51% към 46%). Преди влизането на България в ЕС, когато първите четири реактора на АЕЦ "Козлодуй"  бяха затворени предсрочно по настояване на Брюксел, около три четвърти от българите подкрепяха строителството на нови мощности.

Днес аргументите "против" строителството на  нови реактори според социолозите са свързани  със съмненията в сигурността на атомната енергетика и конкретно на проекта "Белене", сеизмичната активност в района, цената на строителството и евентуалните алтернативни проекти. Подкрепата на ядрената енергетика се подхранва от опасенията от по-висока цена на тока от други източници.

В четири социални групи противниците на ядрената енергетика доминират – сред младите, учещите, представителите на свободните професии и жените. Това са групите, традиционно ангажирани с проблемите на здравето и околната среда, които по принцип в по-голяма степен подкрепят екологични каузи, коментират социолозите.

Нарастващите страхове към момента водят до спад в подкрепата за АЕЦ "Белене", показват резултатите на "Алфа рисърч". Само преди 9 години в полза на строителството на втора атомна централа се изказваха над 80% от българите, докато днес, ако можеха да решават вместо правителството, 32% изобщо не биха строили нови реактори, 44% са за един нов реактор в  АЕЦ "Козлодуй", а едва 24% подкрепят предвидените два реактора за  "Белене".

Дори и поддръжниците на ядрената енергетика обаче са доста по-предпазливи, когато става въпрос за сигурност и избягване от икономическа зависимост, коментират социолозите. Едва 26% предпочитат изцяло руска технология, 28% се изказват в полза на западноевропейската технология, а още 37% подкрепят смесена технология (и западноевропейска и руска).

Авторите на проучването отбелязват, че партийните пристрастия доминират в тези оценки - привържениците на БСП предпочитат руските технологии, а симпатизантите на ГЕРБ и Синята коалиция  залагат на западните.

Изследването ясно показва, че в ситуация на нарастване на страховете за живота и здравето на хората, общественото мнение се променя динамично. В такъв контекст оценката за действията на правителството ще се основава на преценка на две, често противоречащи си групи аргументи, - за сигурността и за икономическата ефективност, заключава "Алфа рисърч".