Резултатът от бурното развитие на новите технологии е рязкото спадане на цената. Ако природният газ е имал почти една и съща цена в Германия и САЩ през 1991 - 1993 г., то сега цената му в Северна Америка е двойно по-ниска – основно заради вноса на втечнен газ, комерсализацията на тръбопроводите (притежателите им не са собственици на газови находища или потребители) и сега добива на шистовия газ.

Всички тези технологични и търговски нововъведения тепърва предстоят да влязат в Европа - нещо, което очевидно се усеща и от "Газпром", руският газов монополист, който тази година според наблюдателите в бизнеса е особено добре представен в Gastech. Засега обаче руснаците са спокойни.

Изпълнителният директор на Qatargas Шейх Халид ал Тани предупреди, че Европа трябва да промени ценовата си политика, ако не иска рязък спад на доставките. Преди две години заради значителния спад на търсенето в Югоизточна Азия в разгара на глобалната рецесия доставките с LNG бяха пренасочени към европейските потребители. В резултат на това последва драматичен спад на цените, които паднаха двойно под нивото на доставения по тръбопроводи газ.

Сега обаче, след катастрофата в Япония, втеченият газ отново ще поеме към Азия, каза Ал Тани. Япония ще трябва да компенсира недостига си на електрогенериращи мощности с форсираното използване на газовите си централи, както и да строи нови. Ал Тани предупреди, че временният разцвет на спот пазара ще утихне и европейските потребители трябва да се върнат към дългосрочните договори - мнение, което "Газпром" вероятно аплодира.

Представители на Shell не потвърдиха и надеждите, че Ирак скоро ще излезе на пазара на газ – страната е един от основните вероятни доставчици за "Набуко". Според тях на първо време ръстът на производството ще отиде изцяло за покриване на собствените енергийни нужди, а едва след това за експорт. "Не слагайте конкретна дата за това кога ще излязат на пазара", каза Бриндел.

Според Бриндел газовият бизнес трябва да разбие трите основни мита – че доставките на газ не са достатъчно стабилни, че той е само временно гориво, докато се намери по-добри алтернативи, или че не е конкретно.

Последният писък на газовия добив са плаващите заводи за добив и втечняване на газ (FLNG). Ако досега газът се пренася до наземни преработвателни заводи, то сега това може да става навътре в морето, където директно да се товари на LNG танкери. В момента такъв проект на Shell вече е в ход в Австралия, друг се очаква да започне. Добивната платформа е със 700 хил. тона водоизместимост, т.е. колкото 7 ядрени самолетоносача.

От Shell посочиха, че платформите са предвидени да издържат всякакви невероятни природни катаклизми, очевиден отглас на случващото се Япония и преди това катастрофата Deepwater Horizon в Мексиканския залив миналата година. Испанската Repsol пък планира такъв проект с бразилската Petrobras. FLNG ще позволят заводите да се местят лесно до малки находища, които досега са изглеждали икономически неизгодни, или такива в открито море, чието свързване със сушата е било много скъпо. Това според Нийл Гилмър от Shell ще отвори нови доставчици от Австралия, Индонезия и Африка.

Друга нова технология е производството на дизел от природен газ. Досега беше възможно производство на синтетичен бензин от въглища (популярно в Китай и Южна Африка), но не и на синтетичен дизел, чийто единствен заместител бяха биогоривата. Според Анди Браун от Shell горивата от природен газ са по-евтини и по-чисти - дизелът изобщо няма сяра и има много по-ниско ниво на азотни оксиди.

Същото е положението с авиационния керосин. Газовият керосин е първото ново гориво, одобрено за международни полети, от много години насам, казва Браун.Заводът, който той ръководи в Катар, струва 19 млрд. евро и е първа стъпка в превръщането на арабската държава в център на този нов бизнес.

Директорът на E.ON Ruhrgas Ханс-Петер Фльорен пък каза, че очаква рязко нарастване на потреблението на газ за електропроизводство. Този тренд щял да продължи поне до 2030 г., когато се очаква да влязат в експлоатация новите технологии за складиране под земята на емисиите от въглероден двуокис.