Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) предложи няколко варианта за уреждане на спора между големите търговски вериги и доставчиците на стоки, показва справка в регистъра на ведомството. Становището на държавният орган е поискано от финансовия министър Симеон Дянков в качеството му на вицепремиер. Той е получил предложение от синдикатите - КНСБ и КТ "Подкрепа", за спешно изработване и приемане от Народното събрание на закон, уреждащ отношенията между веригите и доставчиците.

В началото на февруари КЗК публикува свое решение, според което шест големи търговски вериги са координирали търговската си политика спрямо доставчици на стоки при определяне на цени, отстъпки, размера на таксите за достъп до търговските площи и др. От антимонополния орган считат, че това нарушава конкуренцията на пазара и е необходимо в двумесечен срок компаниите "Метро кеш енд кери", "Билла България", "Кауфланд България", "Пикадили", "Хит хипермаркет" и "Максима България" (собственик на "Т-маркет) да предоставят доказателства, с които да се защитят и да прекратят нелоялните си практики. Така дружествата ще избегнат бъдещо разследване за картел и налагане на глоби, които могат да достигнат до 10% от оборота им за предходната приключила финансова година.

Според КЗК има пет варианта, чрез които може да се действа в случая с веригите и техните доставчици - въвеждане на забрана за злоупотреба със значителна пазарна мощ, специално секторно законодателство, популяризиране на лоялните отношения между играчите на пазара и предприемане на мерки на ниво Брюксел. Заключението на антимонополния

орган е, че не би трябвало да се избързва с изменение на съществуващите закони, а да се търсят възможности за решаване на спора при настоящата нормативна уредба.

Все пак заради искането на министър Дянков от комисията са описали възможните реакции в случая. Въвеждането на понятието злоупотреба с пазарна мощ е подобно на вече съществуващото в закона за защита на конкуренцията - "злоупотреба с господстващо положение". Разликата е, че при пазарната мощ търговците на дребно не притежават монополно или господстващо положение, но имат начини да натискат доставчиците си. В случай на подобно разследване КЗК няма да търси доказателства за голям дял на пазара, както е в случая със злоупотребата с монопол.

От КЗК са разгледали два варианта за въвеждане на допълнително секторно законодателство - създаване на специални норми в областта на нелоялната конкуренция или създаване на специален закон за честната търговия. Недостатък на промените може да бъде ограничаването на конкуренцията чрез допълнителната регулация, предупреждават от органа. Подобно нещо се е случило в Ирландия, показват данните на КЗК. "Може да бъде направен изводът, че в резултат на въвеждане на специални норми по отношение на сектора, целящи да защитят доставчиците, е възможно да се постигне точно  обратният ефект – прекратяване на търговските отношения с местни, малки и средни предприятия", пише в решението на КЗК. От антимонополния орган все пак разглеждат възможност за създаването на секторно законодателство и препоръчват те да бъдат контролен орган по него.

Последният вариант за решаване на проблема "търговски вериги - доставчици" е популяризирането на лоялните търговски отношения между участниците на пазара. Това е и най-препоръчваната мярка от КЗК. Подобна инициатива обяви министерството на икономиката, което на 16 февруари публикува на сайта си анонимна онлайн анкета, чиято цел е да събере повече информация за отношенията между доставчици и търговски вериги. Седмица преди това икономическият министър Трайчо Трайков предложи да бъде създаден отделен закон за казуса.

Комисията за защита на конкуренцията напомня, че в момента Брюксел работи върху създаването на нови правила в сектора и е препоръчително първо да се изчака становището на общността. От КЗК предупреждават, че не във всички случаи неравнопоставеността между играчите на пазара може да бъде третирана като нарушение на конкуренцията. Тя е такава само ако ограничава правото на купувача и е във вреда на крайния потребител. Това означава, че ако дадена компания има право на избор да купи една й съща стока от няколко несвързани източника, тогава не може да става въпрос за нарушение на нормативната уредба в сферата на конкуренцията.

отношение. Наблюдава се процес на консолидация на пазара и поява на нови формати на магазини за хранителни стоки с все по-интензивно навлизане на големи търговски вериги, които привличат по-голямата част от потребителите", констатират от КЗК. От антимонополната комисия признават, че това "позволява на големите супермаркети да налагат на доставчиците неизгодни ценови и други условия". Невинаги това обаче се решава от конкурентното законодателство, а може да е обект на договорното право, обща селскостопанска политика, политика за малките и средните предприятия или закони за нелоялни търговски практики.