Ще може ли и как ЕС да се опази от нови икономически кризи? Ще се справят ли страните с публичните си финанси, без това да поставя под въпрос съществуването на еврото? Това са само част от проблемите, които трябва да разреши пактът за еврото. В Европейския парламент вече тече дебат за законодателни промени, които да гарантират, че пактът за еврото ще сработи и на практика.

Един от уроците от кризата е, че публичните финанси на Португалия, Италия, Гърция и Испания бяха разклатени по сходен начин - с натрупването на държавни дългове, които днес трудно се обслужват. Причините за тях обаче бяха различни, но са известни - балони във финансовия сектор, на пазара на имоти, неразумни социални политики и др.

Затова в Европейския парламент вече се обсъжда механизъм за затягане на финансовата дисциплина в страните - членки на ЕС, и набор от правила, които да предупреждават, че някъде отново може би се раздуват балони. Така, ако в някоя от икономиките на страните членки се забележат тревожни процеси, тя да бъде побутната сама да ги прекъсне. Ако ли не - ще следват глоби.

Идеята беше обявена още миналата есен от ЕК, ускорение дадоха предложенията на Германия и Франция. Конкретните текстове вече са изготвени и през април трябва да се гласуват от Комитета по икономически и монетарни въпроси в Европарламента, а след евентуалното им приемане да се разгледат на първо четене и от парламента.

До момента има 6 предложения за регулаторни промени. Заради техния брой (виж графиката) изданието EUobserver сравни тяхното обсъждане с "коремни преси", а законодателният пакет беше наречен six pack (с този жаргон на английски се нарича стегнатият корем, когато "плочките" започнат да се виждат). Един от експертите в Европейския парламент, работил над пакета, коментира пред "Дневник", че те трябва да гарантират финансовата стабилност на еврозоната.

Те се очаква да влязат в сила най-рано през 2016 г. и ще осигурят на ЕС система за ранно предупреждение и механизъм за предотвратяване на балоните. С тях трябва да се допълни действащият пакт за стабилност и растеж, върху който е изградена и еврозоната.

Първият фокус на промените са публичните финанси и по-тясната координация на икономическите политики в страните членки. Тук са вписани и идеите, които притесняват източноевропейските държави, включително и България, че евентуално сближаване на данъчните политики и поставянето на минимални прагове за корпоративния или подоходния данък ще отнемат някои от най-важните им конкурентни предимства - ниските данъци.

Освен това всяка държава ще се задължи да представя своите средносрочни цели в така наречената конвергентна програма. Този документ и в момента се изготвя от повечето членки, но занапред ще стане задължителен. Именно в него ще се дава информация за бюджетните дефицити и плановете как те ще се овладяват, след като преди това са били допуснати.

Ако страните от еврозоната направят дефицит над 3% от своя БВП, ще заделят в специална сметка сума в размер 0.2% от своя БВП и ако не изпълнят ангажиментите си за консолидация, тя ще се задържа като глоба. За държавите извън еврозоната такива санкции не се предвиждат, но не става ясно какво ще се случи с източноевропейските страни, които приемат "пакта за еврото", но остават извън еврозоната.

Ще бъде изработена система от индикатори, която да действа като "информационно табло". Когато тревожните процеси бъдат забелязани, да се обърне внимание на съответната държава сама да вземе мерки, в противен случай следват глоби. Индикатор може да са прекомерните инвестиции в сектор, които водят до надценяването на неговия продукт и ангажирането на прекомерно голям капитал в него.

Тъй като изтеглянето на тези капитали в по-късен момент може да създаде висока безработица и натиск за социални разходи, всяка страна ще трябва да взима своевременни мерки. Поставянето на една икономика в зависимост от няколко сектора също може да се окаже опасно и поради корекциите в цената на надценения актив, които винаги носят загуби за последните, инвестирали в него.

Такива може да са банки или други финансови институции, които впоследствие се спасяват от националните правителства, или дори общият стабилизационен механизъм. Тъй като за грешки във финансовия сектор цената се плаща и от данъкоплатците, тече дебатът за данъка върху банковите транзакции, но по-важна е решимостта тези дисбаланси също да не се допускат отново, припомнят експерти.

На този етап обаче се предвижда само за държавите от еврозоната да се налагат и санкции, когато в икономиките им се надуват балони, но не взимат мерки, за да ги предотвратят. Те ще са годишна глоба в размер 0.1% от местния БВП.

Държавите извън еврозоната пък ще попадат в "процедури по извънредни дисбаланси". Те ще се откриват от Европейския съвет и Европейската комисия и ще са подобни на сегашните процедури по прекомерен бюджетен дефицит, които основно се състоят от препоръки и засилен контрол от евроексперти.

Други показатели на "информационното табло" може да са нарастване на заплатите над темпа, с който се повишава производителността, ръст на кредитирането в някой сектор, бързо повишаване на дефицитите по текущата сметка или финансовата сметка на платежния баланс и други, които още се обсъждат.

По тях се спори дали трябва да са еднакви за всички държави, тъй като бедните страни имат да наваксват и това става именно чрез реформи, изискващи финансиране, инвестиции, кредити или повишаване на жизнения стандарт, което пък означава по-високо потребление. В тези случаи страните ще трябва да обясняват в конвергентните си програми своето виждане за процесите, които текат и са забелязани на таблото.