Ако Франц Кафка беше жив, това може би щеше да е сюжетът на поредната му абсурдна история. Такава обаче съществува и тя не е на книга, а се случва в София. От две седмици в централните части и някои квартали на столицата ту има, ту няма интернет, телефон и телевизия. Причината - в акция на Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК) хора на частна фирма изпълнител режат висящите кабели на оператори, защото не са спазили изискванията на законите за устройство на територията (ЗУТ) и за електронните съобщения (ЗЕС).

И двата забраняват да има висящи кабели в населени места с над 10 хил. жители и да се изграждат  въздушни мрежи, като компаниите са задължени да ги полагат под земята. Изграждането им е забранено и в курорти, резервати с историческо, археологическо, етнографско или архитектурно значение и др. Ако се следва буквата на нормативните актове, реално законен интернет в центъра на столицата няма. Затова и ДНСК още през лятото на миналата година издаде заповеди незаконните кабели да бъдат отрязани, след като компаниите имаха цели 3 години да ги премахнат, но не са го направили.

Хората като г-жа Герасимова обаче са почти без защита в този случай. От Комисията за регулиране на съобщенията заявиха, че не могат да контролират отношенията между операторите и техните абонати. Оттам препоръчаха да се четат договорите, където трябва да е описано какво се случва в такива случаи. Някои оператори например връщат месечната такса, ако не е имало сигнал в рамките на 10 дни. Други обаче нямат подобни клаузи. Друг вариант е да се подаде оплакване в Комисията за защита на потребителите.

Накратко - за да спазят закона, алтернативните телекоми трябва да положат кабелите си в каналната мрежа под земята. Тя обаче се управлява от БТК ("Виваком"), за което бившият държавен монопол събира такси. Те се струват доста високи за другите оператори, което ги кара да прекарват кабелите си по стълбове и фасади. В края на миналата година Комисията за регулиране на съобщенията задължи "Виваком" да намали таксите си, след което пък Върховният административен съд (ВАС) върна старите тарифи.

В края на февруари КРС пък отново наложи по-ниски цени и така от 20 ст. на линеен метър те вече са 8 ст. Дори обаче операторите да са решили да използват мрежата на БТК, в някои части на София това няма как да стане. Причината е, че повечето от сградите са над 40-годишни и до тях няма подземен достъп. Затова и единственият вариант е кабелите да висят по фасадите.

Някои оператори имат разрешение за въздушни мрежи, но и техните кабели бяха отрязани заедно с другите. Така се случи с мрежа на "Виваком". "Разполагаме с кабели на такива места, където е технически невъзможно те да бъдат поставени под земята. Всички въздушни кабели на "Виваком" обаче са законни и притежават нужните разрешителни и документи за това", твърдят от компанията.

Според ДНСК, за да се узакони една мрежа, е необходимо тя да изпълнява определени изисквания на законите и "наличие на надлежно издадени от компетентния одобряващ орган, при условията и по реда на ЗУТ, разрешения за строеж", коментираха от дирекцията.

Представител на кабелен оператор, пожелал анонимност обаче обяви, че наредбата за лицензиране на висящи кабели е толкова строга, че за някои централни части на София е неизпълнима. 

На същото мнение е и изпълнителният директор на "Спийди Нет" и председател на Сдружението на независимите интернет доставчици Страхил Иванов: "В момента изискванията за изграждане са неизпълними на практика", заяви той и допълни: "Токовите кабели на много места също са въздушни, поведението на органите е варварско - унищожават се свързаности на банки, фирми и въобще на всички, дори оптични линии ,които излизат от земята с тръба и влизат в сградите".

По повод рязането и на законни мрежи от ДАНС коментираха, че нямат такава информация, тъй като "по издадените и изпълнявани в момента заповеди не е постъпило нито едно възражение, като нито една от фирмите доставчици не е декларирала и заявила собствеността си върху незаконните кабели". 

Реално обаче служителите на частната фирма, която реже кабели, няма как да знае кой на кого е. Това не знае и ДНСК, а може да го установи само КРС.

Според представители на интернет бизнеса наличието на няколко контролиращи органа е форма на свръхрегулация. "Не мога да приема, че има каквото и да било законосъобразно действие на държавата", коментира Магдалена Георгиева, член на изпълнителния съвет на Българската асоциация на кабелните комуникационни оператори (БАККО), в която влизат общо 36 интернет доставчика.

Според нея проблемът със свръхрегулацията не е останал незабелязан от редовната годишна инспекция на Европейската комисия. "В момента има два органа, които могат да налагат санкции за едно също нещо по два закона. Единият от тях - КРС, от своя страна не може да осигури и достъп до каналната мрежа на БТК", обяснява Георгиева

Дори и този достъп обаче не е изход от създалата се ситуация, смятат операторите. Акцията в София обаче показа, че операторите няма да се съобразят с нея и на мястото на отрязаните кабели се появиха чисто нови. Информацията бе потвърдена и от ДНСК. В дирекцията са "постъпили сигнали, че на мястото на премахнатите се изграждат нови въздушни електронни съобщителни мрежи". Затова и ДНСК е поискала съдействие от КРС, която трябва да установи чии са кабелите.

Самите оператори също се оплакват, че повторното изграждане на мрежите им ще струва скъпо. "До момента преправянето на мрежите ни струва 200 хил. лв., а за цялостното направяне по начина, по който трябва да стане по закон, ще ни трябват милиони", коментира Хинков.

Факт е обаче, че докато операторите и ножиците на закона си играят на котка и мишка, наличието на интернет в центъра на София остава под въпрос. Което пък отваря нов пазар за доставчиците на безжичен достъп като мобилните и WiMAX операторите.