Въпреки своята волатилност този индикатор представлява междинна спирка по канала на инфлацията и особено неговият тренд задължително трябва да присъства в аналитичния инструментариум. В години на растеж е нормално да наблюдаваме увеличаването му със запълването на капацитети и увеличеното търсене. Сега сме изправени пред доста по-различна ситуация - производствените мощности са далеч под средното си натоварване и потребителите са в, меко казано, затруднено положение.

Пред суровата действителност на свити продажби и свободни мощности производителите (а и следващата брънка - търговците) действаха антиифлационно, като намаляваха маржовете си на печалба. Главоломното нарастване на цените на суровините започна да прекрачва техния праг на търпимост и това намира отражение в последните данни. Най-благоприятният сценарий е известно отрезвяване на суровинния пазар. Високата инфлация и намаляване на доходите е перфектен трагикомикс за една икономика.

Повишените производствени цени ще засегнат предимно покупките на инвестиционни стоки, които традиционно са с по-висока ценова еластичност. В процеса на крехко възстановяване това няма как да не се отрази. Ще свие инвестициите и ще пренесе негативите върху крайното стъпало – потреблението. При продуктите от първа необходимост ще се забележи промяна в клиентското поведение и преориентиране към стоки заместители, въпреки че адаптацията на потребителите е силно намаляла.

Единственият спорен ефект ще е повишена конкуренция, която (евентуално) ще настъпи между производители и дистрибутори на стоки с близки заместители и висока ценова еластичност на търсенето. Разбира се, ако не се изроди в картелиране. За съжаление при всички случаи крайния ефект ще е икономическо забавяне.

Производствената инфлация, особено когато е внесена отвън, е опасна, тъй като тя не е следствие на икономическия растеж, а напротив – работи срещу него. За страни като България, където потреблението все още е доста слабо, поскъпването на ресурсите ще източи допълнително доход от икономиката, ще окаже допълнителен натиск върху продажбите и печалбите на производителите, оттам и на наемането на нова работна ръка и ръста на заплатите.

По-високата инфлация също ще спре или забави поевтиняването на кредитите, за което водещи банкери вече предупредиха в изказванията си по-рано тази седмица. Засега силният износ смекчава тези явления на макроравнище, но маржовете и в този сектор ще бъдат подложени на натиск.