Евростандартите за екоенергия и автомобилни емисии са пример за цял свят
| Вчера дипломати и експерти от цял свят се събраха в Банкок, за да възстановят преговорите за противодействие на измененията в климата. Срещата в тайландската столица, която ще завърши в петък, е първата официална сбирка на преговарящите след конференцията в Канкун от 2010 г., на която отново нямаше обвързващи цели за намаляване на емисиите. Борбата с климатичните промени може да се окаже доходоносна с навлизането на зелени и енергоспестяващи технологии. По тези въпроси разговаряме с главния оперативен преговарящ на Европейския съюз Артур Рунге-Мецгер. |
Според Еврокомисията 270 млрд. евро годишно са необходимите допълнителни инвестиции за енергийна ефективност и възобновяеми източници в ЕС, за да спаднат до минимум парниковите емисии. Предвид икономическата криза откъде смятате, че ще дойдат тези средства?
- Една част от тях ще бъдат публични средства, а друга – частни инвестиции. Не можем да представим данни какво точно ще е разпределението. Ако говорим за обществени средства, по схемата за търговия с емисии (ЕСТЕ) ще продаваме на търгове разрешителните за изпускане на парникови газове. Държавите членки изявиха желание до 50% от приходите от продажби да бъдат вложени в проекти, щадящи климата. Тези значителни средства са нови за европейските правителства....
... и за бизнеса?
- Макар повечето инсталации в схемата за търговия с емисии да принадлежат на частни компании, всичко зависи от решенията на правителствата в какво точно ще влагат пари. Може да инвестират в бизнес дейности, но и в енергийната ефективност на частни сгради, програми за жилищно обновяване или кредитиращи схеми.
| До 50% от парите от CO2 квоти може да са за проекти, щадящи климата Борбата с климатичните промени може да продължи и без обвързващ договор |
Китай няма климатично законодателство за намаляване на емисиите, но въпреки това инвестира повече от Европа в зелени технологии. Можем ли да наваксаме изоставането?
- Ние сме водач в борбата с измененията в климата. Проучване на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) показа например, че почти половината от патентите за технологии в сферата на възобновяемите енергийни източници са придобити в Европа. Ако говорим за двигатели на автомобили и технологии за спестяване на гориво, повечето патенти също са европейски.
Мисля, че причината за всичко това е, че от години имаме законодателство, което поставя по-високи стандарти спрямо тези в други части на света. Освен това тези региони възприемат нашите постижения. Например стандартите за токсични емисии от бензиновите и дизеловите превозни средства – Euro 1, Euro 2 и Euro 3, се използват в Китай. В Индия пък властите обмислят да скочат от Еuro 3 директно на още по-строгия стандарт Euro 5. Даваме пример на останалия свят.
Смятате ли, че ако богатите и бедните държави скоро не се споразумеят за продължаване на изтичащия догодина Протокол от Киото или за нов обвързващ договор, това ще е краят на усилията на ООН в тази сфера?
- Не мисля така. В Протокола от Киото няма крайни срокове. Разпоредбите му остават валидни. Това, което изтича, са ангажиментите на страните през първия период на задължения (2008 – 2012). Рамковата конвенция на ООН по климатичните промени (UNFCCC) обаче ще продължи да съществува. Тя не дава подробности за мерките на отделните страни, но в споразуменията от Канкун страните заявиха едностранни цели до 2020 г. Така че съществуват ангажименти и на развиващите се, и на развитите държави.
Хората се умориха от всички тези декларации и необвързващи споразумения. Кога ще настъпи времето на истинските действия?
- Истинските действия се случват и сега. Обещанието ни да намалим емисиите се превърна във вътрешно законодателство на ЕС, така че хората ще трябва да се съобразяват. Същото важи за Китай. Целите, които си поставя тази държава, са част от петилетния й план, който прилича на огромна инвестиционна програма. Те ще похарчат пари за нещата, които са обещали.
Европа се опита да привлече различни държави за амбициозно споразумение с обещанието, че ще намали емисиите си 30%. Обмислялите ли сте и друг подход – например да напуснете преговорите или да работите по-едностранно като САЩ?
- До някаква степен на намаляване на емисиите подхождаме едностранно – спад с 20% до 2020 г. Ако хората искат да видят по-голям ангажимент, това ще е част от международно споразумение.
Но този подход не проработи.
- Защо? Все пак не сме на края на пътя още.