Поскъпването на суровините търгувани на международните пазари е факт и едва ли би могло да се каже каква кой е основният двигател в този процес. Най-логично е да се предположи, че то е комбинация и от двата фактора, спекулативният и породеният от ръст в търсенето породен от глобалното възстановяване.

При отсъствието на спекулативния фактор предполагам че ръста в цените на суровините би бил по-нисък, но едва ли някой би могъл да каже с колко. Факт е че търсенето на суровини особено в Азия след кризата се е увеличило многократно поради ръст във вътрешното потребление и повишено производство, но също така е и факт че едни от най-големите хедж фондове в САЩ инвестират в злато и петрол заради очаквания от инфлация.

Суровините се наложиха като един от най-интересните активи през последната година и половина, а привлякоха още повече внимание, когато някои от тях достигнаха стойности далеч надвишаващи предишни техни такива. След краткотрайните сътресения на фондовите пазари преди 3 седмици и последвалото движение на суровинният пазар без наличие на сериозна фундаментална причина за това ни водят към един основен извод, в момента позиции в суровини имат много хедж фондове и краткосрочни спекулатори и те разполагат със властта да променят цената на почти всичко в краткосрочен период от време.

Очакванията са опасни нива на инфлация продиктувани от ниските лихвени нива, принуждават професионалните участници на пазара да се насочат към физическите активи ако искат да запазят стойността на парите под управление. Това трябва да ни накара да сме изключително внимателни при избора си на суровинна за инвестиция или спекулиране.

В началото на процеса винаги стоят очакванията на инвеститорите за растеж на глобалната икономика. След първото потвърждение, че експанзията е в ход, пазарите обикновено откриват, че някои от тези ресурси са невъзобновими или с ограничено предлагане, което дори за страничен наблюдател едва ли е новина, но... След това идват големите спекуланти, търгуващи с много заемен капитал, които превръщат модата в мания.

Независимо дали говорим за петрол, злато, цветни метали, царевица или телешко шкембе, навсякъде, където основни двигатели на цените останат оптимистичните очаквания и евтините пари, краят винаги е болезнен. Дали случаят е такъв – не знам. Но си струва да си припомним лятото на 2008 г. , когато всички суровини бяха на рекордни нива, а месец по-късно поеха стремглаво надолу.