Въпреки сигналите за подобряване на икономиката голяма част от българите продължават да усещат силно влиянието на кризата, а 2/3 от тях още твърдят, че трудно свързват двата края.

На практика от есента на миналата година досега няма по-сериозно подобрение на финансовото състояние на домакинствата и  немалка част от тях продължават да пестят разходи за различни стоки и услуги, включително и такива от първа необходимост.

Това показва поредното национално представително проучване на институт "Отворено общество" и Световната банка за влиянието на кризата върху домакинствата, което беше представено в понеделник. То се провежда за трети път за последните 12 месеца.

През март тази година делът на домакинствата, които заявяват, че са засегнати от кризата, намалява до 23% от над 28% година по-рано. Сегашното равнище обаче е сходно с есента на 2010 г., когато е било 24 на сто.

Според авторите на изследването това означава, че през есента е имало известно подобрение на ситуацията за българските семейства, а сега се отчита по-скоро стагнация. "Домакинствата са усетили дъното и са се оттласнали от него, но не с отскок, а с бавно пълзене", каза изпълнителният директор на "Отворено общество" Георги Стойчев.

Според данните от изследването всеки пети е засегнат пряко от кризата по различни начини - загубил е работата си, възнаграждението му е било намалено, получава заплатата си със закъснение, наложило се е да излезе в принудителен неплатен отпуск и други. Мнозинството от хората, които се определят като усещащи кризата, са заети в частния сектор, докато в публичния делът им е едва 4 на сто.

Въпреки че данните за повечето сектори не се променят, все още има някои, за които хората отчитат, че работата намалява. Такива например са строителният сектор, добивната промишленост, търговията и ремонтът на автомобили и стоки за домакинството, финансовото посредничество и др. Същевременно хората са усетили известно раздвижване в секторите информационни технологии, селско стопанство, хотелиерство и посредничество с имоти, показват още данните на "Отворено общество".

Клещите на кризата принуждават все още голяма част от хората да се лишават от различни стоки и услуги, сочи изследването. Например 44 на сто от домакинствата пестят от електричество, вода и парно, а други 36% отлагат покупки на дрехи и обувки от първа необходимост. Двайсет и осем на сто от българите намаляват потреблението на хранителни продукти, а част от по-бедните продължават да пропускат хранения заради липсата на средства - тенденция, която се появи най-отчетливо при първото изследване преди година.

Най-бедните групи пестят и от лекарства, посещения при лекар и образование. Това според авторите на изследването би имало дългосрочен негативен ефект върху хората. "Ако в дългосрочен план кризата може да изиграе оздравителна роля за икономиката като цяло, например чрез отпадане на неефективни производства, то за домакинствата ще изиграе отрицателна, например за децата, които са отпаднали от образователната система заради липса на средства", смята Георги Стойчев.

По думите му и по принцип негативите от кризата ще влияят по-дълго върху домакинствата, отколкото върху икономиката. Според прогнозата на института подобряването на макроикономическите показатели сега ще даде отражение на пазара на труда след няколко месеца, дори и година.

Притиснати от икономическата ситуация, освен да ограничават разходите си, на домакинствата се налага да прибягват и до спестяванията си, макар този процент да не е много висок към момента.

Според данните от проучванията всяко пето семейство продължава да има спестявания, но те вече стигат за все по-малко време. През март тази година едва 5 на сто от хората казват, че имат средства от спестявания за повече от година напред, а 14 % - между 5 месеца и 1 година. За сравнение - през миналата година техният дял е бил съответно 7 и 20 на сто.

За същото време силно се е увеличил броят на хората, които смятат, че спестените от тях пари ще могат да стигнат за 1-2 месеца. През март миналата година те са били 27% от всички, а през тази вече достигат 38 на сто.

Негативното влияние на кризата върху домакинствата беше измерено и от друго проучване, публикувано наскоро. По данни на маркетинговата компания "Прагматика" 86% от хората смятат, че кризата им се отразява лично и масово заявяват, че са преосмислили разходите си.

Отделно от това много от тях са песимисти за скорошното й приключване. Според изследването на "Прагматика" 35 на сто от българите нямат идея кога ще се случи това, а близо 70% от останалите смятат, че краят на кризата ще дойде най-рано след две години.

Финансовите трудности пред домакинствата и повишаващите се цени на стоките са основната причина за липсата на по-сериозно раздвижване на вътрешното потребление, смятат макроикономисти. Представителите на различни браншове все още не дават категорични прогнози дали ще започне поевтиняване на храните през следващите месеци, макар да има някои индикации това да се случи.

Въпреки силният ръст на износа бавното възстановяване на вътрешното потребление се очаква да бъде сериозна спирачка пред по-бързото излизане на икономиката от кризата, сочат още прогнозите. Причината е, че то, заедно с правителствените разходи, формира над 73% от брутния вътрешен продукт.