Факт е, че до настоящия момент политиката на САЩ да свие бюджетните си разходи е неефективна и не води до реални резултати. Ударното увеличение на правителствените разходи по време на финансовата криза помогна както на американската, така и на глобалната икономика да избегне крах, но след като наливането на средства изигра своята роля, сега трябва да се търси постепенно и плавно намаляване както на финансовите стимули, така и за правителствените разходи.

В тази насока бе и обявената от президента Обама програма за намаляване на бюджетния дефицит на САЩ с 4 трлн. долара през това десетилетие. Доколко ефективна ще бъде тази програма тепърва ще се види, но евентуален провал би имал негативен ефект и върху американските облигации, и върху световната икономика.

Направена е първата крачка - анонсираният план на президента Обама да редуцира дефицита с 4 трлн. долара за 12 години се възприема от пазарите предпазливо, но все пак положително. Предложението се счита за по-агресивно от очакваното и би трябвало да покаже решимостта на администрацията да се справи с неустойчивите нива на дълг и дефицит, което пък е верният път към стабилността. Трежъри инструментите реагираха именно в тази посока понижавайки 10-годишната доходност с няколко базисни точки.

Ефектът от непредприемането на адекватни мерки може да се види ясно в Европа - в четвъртък спредът по гръцките държавни облигации над бундовете се повиши до рекордната стойност от 981 б.п. след коментара на германския финансов министър Шойбле. Новината, че Гърция може да преструктурира дълга си, представлява повратна точка в мисленето. На практика доходността, на която се търгуват в момента облигациите на т.нар. периферни страни, има забранителен характер.

Проблемът с нарастващия федерален дълг и високите дефицити на САЩ се задълбочава с всяка изминала година. Въпреки това политическият отговор засега се изчерпва с разгорещени полемики и незначителни отстъпки между двете големи партии, без да се стига до адекватно решение.

И това е съвсем разбираемо, тъй като този проблем е толкова голям, че неговото разрешаване изисква тежки икономически реформи със значителни социални последствия, които неминуемо ще доведат и до сериозни политически негативи за всяка управляваща партия. Малко вероятно е такива реформи да бъдат предприети в средата на мандата на настоящия президент и в условията на несигурна икономическа обстановка. Но рано или късно те ще трябва да бъдат проведени, като влиянието им върху останалия свят ще зависи от конкретните параметри и ефективното им прилагане.