Шефът на ЕБВР: Балканите са в риск заради Гърция
Гръцката криза продължава да застрашава икономическата стабилност на Балканския полуостров. Това заяви президентът на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) Томас Миров, в интервю за агенция "Блумбърг". По думите му това се дължи на факта, че възстановяването в региона е по-слабо в сравнение с останалите страни от Източна Европа.
Гърция поиска финансова помощ от Европейския съюз и Международния валутен фонд (МВФ) в средата на миналата година. Въпрки това в последно време се увеличават спекулациите, че страната ще преструктурира задълженията си. Според президентът на ЕБВР, тези опасения могат да засегнат операциите на гръцките банки в региона.
"Смятам, че Балканите са в потенциален риск, който трябва да бъде смекчен и овладян.", коментира Миров. "Ние сме много активни, най-вече в подпомагане на финансовия сектор, тъй като гръцките звената на гръцките банки заемат важна роля в тези държави.", допълни той.
ЕБВР беше създадена след падането на комунизма, за да улесни прехода към пазарна икономика на държавите от Източна Европа и бившия Съветски съюз. Банката прогнозира, че дъжавите от Балканите ще отчетат среден ръст от 1.9% през 2011 г., което е двойно по-малко в сравнение с останалите икономики от Централна и Източна Европа.
"Да вземем България и Румъния, те възвръщат темповете си на растеж много бавно, което означава, че им отнема повече за възстановяване от кризата.", каза Миров.
Според президентът на ЕБВР обаче в най-голям риск е Босна и Херцеговина. Бившата югославска република е съставена от Република Сръбска и Мюсюлманско-хърватската федерация, където босненските мюсюлмани и хървати си делят властта. Двете съставни части на Босна все още не могат да се договорят за формиране на централно правителство, въпреки че изборите бяха още през октомври миналата година.
"Липсва воля за сътрудничество между страните за превръщане на Босна и Херцеговина в стабилна и атрактивна среда за външни инвестиции.", каза Миров.
Според президентът на банката позитивен сигнал е желанието на Хърватия да ускори присъединяването си в ЕС. Подобни сигнали се наблюдават и в Сърбия.
"Европейският съюз обаче получи ценни уроци от преждевременното приемане на държави без да разгледа задълбочено ситуацията например в съдебната власт.", коментира Миров. "Надявам се, че реформите ще бъдат постигнати, но не мога да правя прогнози.", допълни той.