След около две години и половина криза се появиха положителни сигнали при просрочията по кредити, показват данните на БНБ към края на март 2011 г. През него за втори пореден месец намаляват лошите и преструктурирани* заеми в корпоративния сегмент - след първото от началото на кризата свиване през февруари. Намалява и скоростта, с която нарастват просрочията.

Освен това потребителските заеми се увеличават за пръв път от продължилото повече от година свиване на портфейла им. Това са окуражаващи данни, важното е да са устойчиви и да се потвърдят и в следващите периоди, коментираха банкери пред "Дневник".

Нараства и обемът на фирмените заеми през миналия месец спрямо февруари - с 0.1%, а на годишна база с почти един милиард, или с 2.98% до 31.7 млрд. лв. Ръст отчитат и жилищните кредити както на годишна, така и на месечна база - съответно с 2.7% и с 0.2%, като достигат 8.716 млрд. лв. При заемите за потребление увеличението е с около 11 млн. лв. през март (0.15%), но все пак този ръст е първият от повече от една година.

Свиването им за такъв дълъг период се определяше от банкери като безпрецедентно за последните петнайсетина години. Резултат е от ограниченото потребление на домакинствата заради кризата. Обемът им в края на март е 7.5 млрд. лв. Все пак в банкирането на дребно - потребителски и жилищни заеми,

продължава увеличението на лошите и преструктурирани кредити съответно с 24 млн. лв. и с 59 млн. лв.

С близо 49 млн. лв. обаче намаляват просрочията на фирмите (през февруари свиването беше с 21 млн. лв.). Това може да се дължи на по-интензивно преструктуриране на по-големи кредити например и/или на придобиване на активи от обезпечения по кредити, които са били необслужвани. Друга възможна причина е провизиране на по-големи експозиции.

Най-вероятно е комбинация от действието на няколко фактора, посочиха банкери. Данните от паричната статистика не дават по-подробна и детайлна информация.

Едно намаление на обема на лоши и преструктурирани заеми имаше през март 2009 г. То обаче беше техническо - в резултат на либерализиране на режима на провизиране и промяната в класификационните групи, която БНБ направи, за да даде възможност на банките да са по-гъвкави при реструктуриране на кредити на закъсали клиенти заради кризата.

Така това не беше реално понижение в обема на този тип просрочия. Освен това от БНБ правят уточнението, че данните за лоши и преструктурирани кредити не показват общо класифицираните рискови експозиции, нито конкретно дела на необслужваните кредити (тези с просрочия над 90 дни).

Източник на информация за тях са надзорните данни на централната банка, които се публикуват всяко тримесечие и показват сумата на заемите с просрочия над 30, над 90 и над 180 дни, посочват оттам. Към края на 2010 г. делът на необслужваните кредити в банковата система е 11.9%, или 6.4 млрд. лв. Информацията за първото тримесечие на 2011 г. ще бъде публикувана в петък.

Общият обем лоши и преструктурирани заеми в края на март тази година е 7.596 млрд. лв. Нарастването им спрямо предходния месец е с 38.5 млн. лв., а за година се увеличават с 2.7 млрд. лв., или 54.5%. В сравнение с годишния темп на увеличение през февруари (58.6%) скоростта на нарастване на просрочията намалява.

Във върховите периоди на 2009 г., когато те растяха стремглаво и реструктурирането беше основен инструмент за управление на кредитните портфейли, този тип заеми се увеличаваха с трицифрен темп. Все пак трябва да се има предвид и това, че ръстът се отчиташе на доста по-ниска от сегашната база (обема на просрочията), което също допринася за големия темп на увеличение.

В края на миналия месец делът на лошите и преструктурирани заеми в портфейла от кредити за фирми и домакинства достига 19.14% и се увеличава незначително спрямо предходните месеци (19.06% за февруари и 18.95% за януари).