След първоначалните силни продажби на месни продукти "Стара планина" и последвалия скандал, в който четири фирми бяха обвинени от земеделското министерство, че заместват месо със соя, интересът към производството на храни по стандарт е намалял силно. Според актуалните данни на асоциацията на месопреработвателите, които са собственици на логото "Стара планина", половината фирми през тази година не са го закупили.

Това на практика означава и че нямат право да произвеждат такива храни. Данните на сдружението показват, че през миналата година, когато беше въведен стандартът, производителите на различни продукти по него са били общо 113. От началото на 2011 г. досега обаче 54 са се отказали от него и не са подновили закупуването на права за използването на логото. Не е ясно и колко от останалите 59 реално произвеждат продуктите.

Актуалните данни на търговските вериги показват, че през последните няколко месеца силно е намалял интересът към продукти по стандарта, като някои от тях дори са премахнали щандовете, които допреди време ги отделяха от останалите. Представител на търговска верига дори коментира пред "Дневник", че продажбите са " под 1% от всички", а вече се предлага и все по-малка палитра от продукти - предимно кайма и няколко вида колбаси.

Стандартът "Стара планина" беше въведен миналото лято. Първоначално производителите на продукти по него отчитаха много сериозен интерес, тъй като преди това имаше неколкомесечни обществени дискусии за качеството на храните и активно промотиране от страна на земеделското министерство.

Няколко месеца по-късно обаче четири фирми бяха обвинени, че нарушават разписаните рецепти, като заместват месо със соя, което по-късно беше отхвърлено от германска лаборатория. Веднага след скандала повечето компании от бранша прогнозираха, че доверието в него ще намалее силно, а някои още тогава казаха, че се отказват от производството на тези продукти.

Тогава представители на бранша прогнозираха, че соевият скандал ще се отрази и на всички други стандарти, въведени по-късно. Така например нямаше силен интерес към производството на мляко по Български държавен стандарт, какъвто се очакваше първоначално, а досега са одобрени само 7 хлебопроизводителя, които да правят хляб "България". От тях пък само един е пуснал партиди на пазара.

Преди седмица директорът на агенцията по храните Йордан Войнов прогнозира, че най-вероятно ще се наложи внос на брашно за производство на хляб "България", тъй като и към него има изисквания за качество. В момента има две мелници, които са одобрени за производството му - в София и Сливен. От големите хлебопроизводителни компании съобщиха, че най-вероятно внос все пак ще има, а цената на хляба по стандарт ще бъде с 10-20 стотинки над другия масов хляб, предлаган на пазара.