Няма как, ако съседна на нас страна, с която имаме установени активни търговски и инвестиционни взаимоотношения, е снижена до степен на доверие junk, това да не ни се отрази. Намаленото потребление в Гърция вече се отразява на българските фирми, а търговската задлъжнялост между контрагентите ще продължава да се покачва.

Отделно колкото и индивидуален да е погледът на чуждите инвеститори, регионалната оценка също оказва силно влияние, а това ще забави леко потенциала на възстановяване и растеж на българската икономика. Въпреки всичко усещанията за постепенното размразяване на стопанската активност и кредитирането, както и на позавърналия се инвеститорски интерес в България най-вероятно няма да бъдат значително засегнати.

Все още цари неяснота около решението на гръцката дългова криза, като ежедневно в медиите се появяват различни сценарии, като че ли за да "опипват" почвата за окончателното решение. Очевидно Гърция няма да успее да намали бюджетният си дефицит до 2013 г. на нива, позволяващи й да рефинансира предоставената й от МВФ и ЕЦБ помощ от капиталовите пазари. Като към момента двегодишните гръцки облигации се търгуват с доходност от 25%.

Ефектите от кризата върху българската икономика е трудно да се определят дали ще са в положителна или отрицателна насока, тъй като множество гръцки фирми местят своята регистрация и дейност в нашата страна поради значително по-ниските данъци и издръжки в сравнение с тези в южната ни съседка, а пък нова серия от стачки по време на летният сезон би повишила притока на туристи по българските курорти. Негативни фактори от нова криза биха могли да се посочат от поставянето на България и гръцките проблеми под общ знаменател от страна на чуждестранните инвеститори.

Развръзка с дълговите проблеми на Гърция мисля, че все още не е налице. Спекулира се с възможността за нов 60 млрд. заем, който да осигури средства за падежиращия дълг в следващите две години, разсрочване на съществуващия и редукция на лихвите. От друга страна, страховете на инвеститорите с експозиции в Гърция са свързани с евентуален haircut в номинала на облигациите, който, ако се осъществи според очаквания на анализатори, следва да е около 50%.

Това би донесло значителни загуби на гръцките и европейски институционални инвеститори. Така или иначе Атина няма достъп до кредитните пазари, както и перспективи за връщане, което може би ще насочи страната към нов заем.

Разглеждането на събитията от гледна точка на България се свърза основно с дела на гръцките банки в банковата ни система, който е около 30%. Рейтингови агенции и анализатори през пролетта на миналата година заявяваха, че българските банки са заплашени от спиране финансирането от гръцките си майки, че ще бъдат изсмукани поради влошената им ликвидност.

Това така и не се случи. Да, заради сериозния дял на гръцките банки неминуемо кризата в съседната ни страна се е отразила в системата, но ефектът видимо не бе съществен. Дори в момента краткосрочното финансиране да е намалено и да протича отлив на капитали с цел подкрепа на балансите на компаниите майки, това не поставя значителни рискове пред силно конкурентната ни банкова система.