Финансовите пазари са все по-убедени, че преструктурирането на гръцки задължения наближава, а европейските политици се опасяват от най-лошото. "В най-лошия случай", заяви членът на борда на Европейската централна банка Юрген Щарк, "преструктуриране на облигациите на държава - членка на еврозоната, ще засенчи последиците от фалита на "Леман брадърс".

Съществува обаче възможност за преструктуриране на гръцките дългови книжа, без това да навреди на европейската банкова система.

Най-лесният начин за постигане на това е банките, които притежават източноевропейски дългови книжа, да наберат допълнителен капитал. Новите стрес тестове за финансовите институции в съюза целят именно това. Показвайки кой е слаб и кой е силен, добре приложените стрес тестове ще ограничат кредитния риск. Банките ще имат надеждна информация за това с кого да правят бизнес и кого да отбягват.

Не се знае обаче дали вторите стрес тестове ще са по-надеждни от първите. Освен това набирането на капитал е скъп процес. Той принуждава управите на финансовите компании да отричат проблемите, вместо да се опитват да ги решат.

План Б предвижда разсрочване на задълженията по гръцките облигации. Правителството на страната може да обяви, че ще замени съществуващите дългови книжа с такива, чийто срок до падежа е примерно 30 години. Няма да има обезценка на главницата или налагане на загуби на кредиторите, а само удължаване на срока за разплащане. Няма да се наложи на банките да признават загуби.

Дори и това да се случи обаче, Гърция ще остане изправена пред непосилно дългово бреме. Единствено понижението му с 40% - чрез орязване на лихвите или главниците - ще го намали под 100% от БВП - равнище, което се приема за сравнително по-устойчиво.

За щастие съществува друг начин за постигане на това - "планът Брейди". Той предвиждаше преструктуриране на задълженията на страните от Латинска Америка и Източна Европа в края на 80-те с помощта на търговски банки, САЩ, Международния валутен фонд и Парижкия клуб от международни кредитори. Според икономистите Питър Алън и Гари Евънс подобна мярка може да се приложи и при гръцката криза.

Първо, новите облигации могат да се структурират така, че щетите, които нанасят на банките, да се считат за данъчни загуби. По този начин ще се ограничи въздействието върху печалбите на финансовите институции. Това би означавало да се използват фискалните ресурси на правителствата за улесняване на гръцкото преструктуриране. Но ако парите на данъкоплатците така или иначе са поставени под риск, както е сега, защо да не се използват по креативен начин?

Второ, ЕЦБ може да осигури специално третиране на новите облигации, за да ги направи по-привлекателни за инвеститорите.

Трето, нови регулации могат да спомогнат за постигане на баланс между евентуалното желание на гръцкото правителство да преструктурира дълга веднага и настояването на банките да се изчака, докато балансите им са по-стабилни. Счетоводният стандарт FASB 15 при "плана Брейди" позволяваше на финансовите институции да отчитат преструктурираните задължения на номинална стойност, докато сумата от лихвата и главницата не достигнеше най-малко стойността на първоначалната инвестиция.

Това специално счетоводно третиране може впоследствие да бъде премахнато, налагайки на банките да признаят загубите, но когато са способни да ги понесат.

Четвърто, с новите инструменти могат да са предвиждат "бонуси" за кредиторите при успех на страната. При "плана Брейди" например плащанията по облигациите бяха индексирани с показателите по износа на дадената държава. Еквивалентът за Гърция може да ги обвърже с ръста на БВП.

Подобни облигации са показали ефективността си най-видимо при преструктурирането на аржентинския дълг. Процесът не преминава безпроблемно, тъй като инвеститорите обвиняват правителството на страната в манипулиране на статистиката. Европа обаче има очевидно решение - статистическата служба Евростат.

Така че вместо да се притесняват от наближаването на момента "Леман брадърс", европейските политици могат да изготвят стратегия, подобна на "плана Брейди".

Обратът в тази история е фактът, че председател на Парижкия клуб по онова време е не кой да е, а сегашният президент на ЕЦБ Жан-Клод Трише. Под неговото ръководство клубът понижава дълга на Полша с 50% с условието банковите кредитори на страната да поемат същите загуби.

Какво по-добро наследство може да остави президентът на ЕЦБ от това да отърси старите си записки от прахта и да обясни на европейските политици как "планът Брейди" може да бъде приложен днес?