Червиви с идеи
Какво да правим с хилядите тонове утайки от градските пречиствателни станции в България?
- да се транспортират за запълване на стари минни галерии
- да ги изхвърляме в Черно море или на някое безлюдно място, където никой няма да протестира
- да ги зариваме в гигантска септична яма... някъде.
Един на пръв поглед причудлив, но всъщност заслужаващ специално внимание отговор лежи на един хвърлей от Пловдив - в село Крумово. Там в градината на пловдивчаните Снежана и Димитър Благови, недалеч от лозята им, под сянката на няколко дървета и сред мирис на оборски тор и влага хиляди червени калифорнийски червеи се хранят и множат на воля.
Изяждат всичко гниещо, превръщайки го в най-чист тор, какъвто се използва в сертифицираните градини за биологично земеделие по целия свят.
Червеят изяде голфа
Червеникавите червеи се отглеждат в градината на семейство Благови от 12 години. Мястото от 10 декара било наследствено и първоначално плановете им за него били по-различни.
"Мислехме да направим мини голф игрище и да се събираме с приятели тук през почивните дни. Един ден обаче мъжът ми се върна много ентусиазиран от семинар за биоземеделие и предложи да опитаме да отглеждаме червен калифорнийски червей за производство на тор.
С 3 гласа срещу 1 – неговия, семейният съвет отхвърли идеята, но все пак той надделя...", разказва Снежана, докато разравя една торна леха с вила с топчести, обезопасени върхове, за да ни представи обитателите й.
Червеите се отглеждат сравнително лесно – хранят се с оборски тор, гниеща зелена маса и с всичко органично, за което се сетите, веднъж на 15 дни. През 3 - 4 дни лехите им се поливат с вода, за да не изсъхват, и периодично им се "почиства тоалетната", защото чистият и много богат на органични вещества тор, който е като торта за всяко зелено растение, е токсичен за тях.
"Общо взето, не изискват особени усилия – трябва просто редовно да се грижите за тях и са един чудесен съпътстващ бизнес, защото, ако имате ферма за животни или градина, всичките ви отпадъци могат да отиват при червеите и да се връщат отново в градината във вид на много полезен тор", казва Снежана.
Благови имат лозя за мавруд, от който произвеждат вино и всички джибри отиват за червеите. "Поради това, че сме затворили цикъла и на практика имаме безотпадно производство, не плащаме за сметосъбиране и извозване", разказва тя.
По този начин годишно стопаните спестяват по около 1000 лв. такса смет. И отделно печелят много повече. Годишно техните червеи произвеждат около 800 кубични метра тор, литър от който (във вид на течен екстракт "Лумбрикол" - от lumbricus, латинското наименование на червеите) продават по 4 лв. на българския пазар, а извън България го пласират на цена около 6 лв. Твърдият тор (лумбрикомпост) е малко по-евтин.
Що за чудо е тази твар?
Червеният калифорнийски червей е специално селектиран вид. Той е един от четирите вида червеи за промишлено производство на екологичен тор в света и е най-подходящ за българския климат, обяснява Снежана.
Слузта, която отделя, придвижвайки се, е антибактериална и на практика червеят не боледува въпреки високо патогенното си меню. Поради това тя се използва във фармацията в някои страни.
Червеите се множат в геометрична прогресия, изяждайки поне собственото си тегло на ден. Отпадъкът им е доказано чист тор, подходящ за биологично земеделие. "А този не е ли?", питам, посочвайки купчината оборски тор, струпана до лехите.
Оборският тор съдържа нитрати, нитрити и други наднормени вещества, обяснява Снежана – след като мине през "стомаха" на червея, той излиза пречистен и вече е подходящ за биопроизводство.
Самите червеи пък могат да се използват за риба или за белтъчна добавка към фуража на селскостопански животни. Преди време едноетажната къща в градината Благови са отдавали под наем за наркокомуна на испанска фондация.
Лекуващите се работели във фермата и част от терапията им било да затварят по 50 червея в кутийка за рибарски магазини.
Снежана има много идеи за приложението на червеите. Освен в пречиствателни станции за отпадъчни води на градовете, както и в животновъдни ферми, те могат да се използват и в депата за отпадъци, където да правят ценен тор от отпадъчната биомаса. И така, вместо гражданите да плащат за третиране или депониране на боклука, общините биха могли да печелят от него.
Фермите биха могли да си спестяват такси смет и да печелят от биотор, вместо да изливат в реките азот и фосфор, съдържащи се в оборския тор. От всичко това има и една обща, генерална полза, добавя Снежана.
"Човечеството отнема органика от земята, която традиционно не й връща, поради което се намалява почвеното плодородие, и я превръща в боклук – с тази технология този проблем може да бъде решен, и то не трудно", посочва тя.
Защо тогава отглеждането на калифорнийски червеи още не е въведено масово в България или поне тествано?! Всъщност тествано е, и то тъкмо на пречиствателната станция в Пловдив. И за десетина дни червеите са привикнали с утайките безпроблемно...
"Опитваме много начини да популяризираме тази технология, направихме пътека до министерството на околната среда и до община Пловдив, но засега без резултат", казва Снежана. При това, подчертава тя, първоначалната инвестиция не би била голяма - "нужни са червеите – нашите струваха по 200 лв. за квадратен метър, зебло и колчета и един човек, който да се грижи за тях, който не се нуждае от специално образование по въпроса".
"Подарявали сме на различни хора червеи, но в един момент ентусиазмът угасва и лехите прашасват", разказва предприемачката. Тя си обяснява липсата на интерес към темата "с консервативността и пасивността на голяма част от българите". Другите ферми за червеи в България засега се броят на пръсти.
Червиви с идеи
"За разлика от червеите нашите клиенти не се множат чак в геометрична прогресия – рецесията се усети и в нашия сектор, но все пак успяваме да пласираме цялото производство", разказва Снежана. От няколко години семейството развива и винарска изба – малко "шато" в близкото с. Ягодово. Проектът е бил за изба с хотел и ресторант – място за винен туризъм.
"Опитахме да кандидатстваме по САПАРД, но фирмата консултант допусна грешка в писането на проекта и не ни огря", казва фермерката. Така че хотелът засега е само на хартия.
Винарната обаче вече работи, произвеждайки по около 100 тона вино годишно – част от което се прави на ишлеме тук за други производители. Ресторантът пък наскоро е нает от италианеца Джовани и съпругата му Наталия, българка.
Те са опитни ресторантьори и тук се предлагат всевъзможни вкусотии, в това число домашна моцарела и различни видове домашен хляб. В менюто на избата и ресторанта е и маврудът от техните лозя, отглеждан само с екологичния тор.
Цялата инвестиция на Благови в избата е от собствени средства, не са теглили кредит. И по-голямата част от парите, вложени тук, са изработени от онези червеи в Крумово.