Червиви с идеи

На живо
Протест в центъра на София, организиран от "Правосъдие за всеки"

Червиви с идеи

Какво да правим с хилядите тонове утайки от градските пречиствателни станции в България?
  • да се транспортират за запълване на стари минни галерии
     
  • да ги изхвърляме в Черно море или на някое безлюдно място, където никой няма да протестира
     
  • да ги зариваме в гигантска септична яма... някъде.
     
Тази задача с повишена трудност виси от миналата година за 15 000 тона утайки на пловдивското ВиК. Капацитетът на местната пречиствателна станция е почти изчерпан и от миналия септември общината и екоминистеството се чудят къде да извозят огромното количество натрупана биомаса, без да настъпят някое населено място по общественото недоволство.
Един на пръв поглед причудлив, но всъщност заслужаващ специално внимание отговор лежи на един хвърлей от Пловдив - в село Крумово. Там в градината на пловдивчаните Снежана и Димитър Благови, недалеч от лозята им, под сянката на няколко дървета и сред мирис на оборски тор и влага хиляди червени калифорнийски червеи се хранят и множат на воля.
Изяждат всичко гниещо, превръщайки го в най-чист тор, какъвто се използва в сертифицираните градини за биологично земеделие по целия свят.
Червеят изяде голфа
Червеникавите червеи се отглеждат в градината на семейство Благови от 12 години. Мястото от 10 декара било наследствено и първоначално плановете им за него били по-различни.
"Мислехме да направим мини голф игрище и да се събираме с приятели тук през почивните дни. Един ден обаче мъжът ми се върна много ентусиазиран от семинар за биоземеделие и предложи да опитаме да отглеждаме червен калифорнийски червей за производство на тор.
С 3 гласа срещу 1 – неговия, семейният съвет отхвърли идеята, но все пак той надделя...", разказва Снежана, докато разравя една торна леха с вила с топчести, обезопасени върхове, за да ни представи обитателите й.
Червеите се отглеждат сравнително лесно – хранят се с оборски тор, гниеща зелена маса и с всичко органично, за което се сетите, веднъж на 15 дни. През 3 - 4 дни лехите им се поливат с вода, за да не изсъхват, и периодично им се "почиства тоалетната", защото чистият и много богат на органични вещества тор, който е като торта за всяко зелено растение, е токсичен за тях.
"Общо взето, не изискват особени усилия – трябва просто редовно да се грижите за тях и са един чудесен съпътстващ бизнес, защото, ако имате ферма за животни или градина, всичките ви отпадъци могат да отиват при червеите и да се връщат отново в градината във вид на много полезен тор", казва Снежана.
Благови имат лозя за мавруд, от който произвеждат вино и всички джибри отиват за червеите. "Поради това, че сме затворили цикъла и на практика имаме безотпадно производство, не плащаме за сметосъбиране и извозване", разказва тя.
По този начин годишно стопаните спестяват по около 1000 лв. такса смет. И отделно печелят много повече. Годишно техните червеи произвеждат около 800 кубични метра тор, литър от който (във вид на течен екстракт "Лумбрикол" - от lumbricus, латинското наименование на червеите) продават по 4 лв. на българския пазар, а извън България го пласират на цена около 6 лв. Твърдият тор (лумбрикомпост) е малко по-евтин.
Що за чудо е тази твар?
Червеният калифорнийски червей е специално селектиран вид. Той е един от четирите вида червеи за промишлено производство на екологичен тор в света и е най-подходящ за българския климат, обяснява Снежана.
Слузта, която отделя, придвижвайки се, е антибактериална и на практика червеят не боледува въпреки високо патогенното си меню. Поради това тя се използва във фармацията в някои страни.
Червеите се множат в геометрична прогресия, изяждайки поне собственото си тегло на ден. Отпадъкът им е доказано чист тор, подходящ за биологично земеделие. "А този не е ли?", питам, посочвайки купчината оборски тор, струпана до лехите.
Оборският тор съдържа нитрати, нитрити и други наднормени вещества, обяснява Снежана – след като мине през "стомаха" на червея, той излиза пречистен и вече е подходящ за биопроизводство.
Самите червеи пък могат да се използват за риба или за белтъчна добавка към фуража на селскостопански животни. Преди време едноетажната къща в градината Благови са отдавали под наем за наркокомуна на испанска фондация.
Лекуващите се работели във фермата и част от терапията им било да затварят по 50 червея в кутийка за рибарски магазини.
Снежана има много идеи за приложението на червеите. Освен в пречиствателни станции за отпадъчни води на градовете, както и в животновъдни ферми, те могат да се използват и в депата за отпадъци, където да правят ценен тор от отпадъчната биомаса. И така, вместо гражданите да плащат за третиране или депониране на боклука, общините биха могли да печелят от него.
Фермите биха могли да си спестяват такси смет и да печелят от биотор, вместо да изливат в реките азот и фосфор, съдържащи се в оборския тор. От всичко това има и една обща, генерална полза, добавя Снежана.
"Човечеството отнема органика от земята, която традиционно не й връща, поради което се намалява почвеното плодородие, и я превръща в боклук – с тази технология този проблем може да бъде решен, и то не трудно", посочва тя.
Защо тогава отглеждането на калифорнийски червеи още не е въведено масово в България или поне тествано?! Всъщност тествано е, и то тъкмо на пречиствателната станция в Пловдив. И за десетина дни червеите са привикнали с утайките безпроблемно...
"Опитваме много начини да популяризираме тази технология, направихме пътека до министерството на околната среда и до община Пловдив, но засега без резултат", казва Снежана. При това, подчертава тя, първоначалната инвестиция не би била голяма - "нужни са червеите – нашите струваха по 200 лв. за квадратен метър, зебло и колчета и един човек, който да се грижи за тях, който не се нуждае от специално образование по въпроса".
"Подарявали сме на различни хора червеи, но в един момент ентусиазмът угасва и лехите прашасват", разказва предприемачката. Тя си обяснява липсата на интерес към темата "с консервативността и пасивността на голяма част от българите". Другите ферми за червеи в България засега се броят на пръсти.
Червиви с идеи
"За разлика от червеите нашите клиенти не се множат чак в геометрична прогресия – рецесията се усети и в нашия сектор, но все пак успяваме да пласираме цялото производство", разказва Снежана. От няколко години семейството развива и винарска изба – малко "шато" в близкото с. Ягодово. Проектът е бил за изба с хотел и ресторант – място за винен туризъм.
"Опитахме да кандидатстваме по САПАРД, но фирмата консултант допусна грешка в писането на проекта и не ни огря", казва фермерката. Така че хотелът засега е само на хартия.
Винарната обаче вече работи, произвеждайки по около 100 тона вино годишно – част от което се прави на ишлеме тук за други производители. Ресторантът пък наскоро е нает от италианеца Джовани и съпругата му Наталия, българка.
Те са опитни ресторантьори и тук се предлагат всевъзможни вкусотии, в това число домашна моцарела и различни видове домашен хляб. В менюто на избата и ресторанта е и маврудът от техните лозя, отглеждан само с екологичния тор.
Цялата инвестиция на Благови в избата е от собствени средства, не са теглили кредит. И по-голямата част от парите, вложени тук, са изработени от онези червеи в Крумово.