Предприемачи – хора, които работят много и не се страхуват да поемат рискове за осъществяване на идеята, която ги вдъхновява, дори ако в началото всички им се смеят. Така Маги Малеева определи участниците във форум "Бизнес", който "Горичка" организира тази събота (14 май) и който беше четвъртият след "Родителство", "Храна" и "Дом".

Между седалките и на сцената имаше ябълки като намигване към може би най-популярното бизнес начало - на Рокфелер и неговите продадени ябълки... преди да получи наследство. Но и като напомняне за иновативността на компанията Apple.

Българските истории на форума също бяха достойни за бизнес книга, филм и вдъхновение. Десислава Янкова получила алергия към препарати и така заедно със съдружника й създали първия български прах за пране без аромат (тяхната история четете в "Дневник" на 18 май).

Освен печалба бизнесът може да носи ползи за природата и хората, твърди Нада Тошева от Българското дружество за защита на птиците. Някои хора от корпоративния свят вече имат очи за птиците и виждат интереса си в тяхното опазване, разказа тя. Нада си спомня периода на противопоставяне между природозащитните организации и индустрията.

По думите й е трябвало да се извърви дълъг път, докато и двете страни започнат да осъзнават, че имат общи проблеми. Например, ако над 30% от едрите грабливи птици намират смъртта си в среща с електропроводи, а в част от тези случаи токът спира и се налага енергийната компания да покрие отстраняването на повредата, тогава и двете страни имат интерес нещо да се промени.

Трябваше да седнем заедно и да търсим решение, разказа Нада. Така се стигна до идеята за поставяне на електроизолатори на опасните стълбове, което намали броя на инцидентите.

Ние не сме против ветрогенераторите, увери Нада, но има места, където това не трябва да се случва – такива са например районите от "Натура 2000".

Една вятърна турбина убива между нула и две птици годишно, обясни Себастиян Ньотликс от българската ветроенергийна асоциация. Въпреки това той е съгласен, че турбините не бива да се поставят там, където има редки птици. Всяка турбина осигурява също половин работно място и спестява 12 000 тона въглеродни емисии.

Според Себастиян, който е потомствен производител на вятърна енергия и преди четири години създава такава фирма и в България, в началото хората са се заемали с този бизнес от екологични подбуди и никой не е вярвал, че от "зелени хипи идеи" могат да се спечелят пари. След това обаче дойде треската за злато в бранша, разказа той.

В България също доскоро имаше благоприятен закон, обстановката беше по-стабилна от тази в Гърция, страната влезе в ЕС, постави си климатични цели и всичко това създаде много надежди. След краха на пазара на имоти много инвеститори се пренасочиха към възобновяемата енергия, а когато регулациите в някои европейски страни се промениха, доста погледи и оттам се обърнаха към България. Така се оказахме в ситуация да имаме планирани мощности от 14 000 MW при нужда от общо 7000 MW за постигане на целите ни и при наличието на вече изградени 465 MW.

Контрареакцията на правителството обаче според Себастиян е твърде крайна и по думите му сега новият закон за възобновяемите енергийни източници смачква този бизнес. Но ние сме упорити и оставаме тук да се борим за подобряване на положението, обеща той.

Възобновяемата енергия ще промени моделите на потребление на електричество. Екоизточниците подават енергия непостоянно и за да се балансират тези колебания, Европейският съюз работи по концепцията за така наречените умни електропреносни мрежи (smart grid). За Дойчин Чолаков от "Сименс" те са съвсем нов начин да мислим за енергетиката.

Умните мрежи са изцяло прозрачна система за следене на консумацията в мрежата. Така домът или електромобилът ни ще бъдат програмирани да използват енергията тогава, когато търсенето е по-ниско и цената е по-изгодна.

Според Дойчин бъдещето на електромобилите не е само като зелени средства за придвижване, а и като устройства за съхраняване на електричество, което след това в моменти на по-голямо търсене ще могат да връщат в мрежата срещу по-висока цена. Умните мрежи ще ни помогнат и да продаваме излишния ток от слънчевите панели, които сме инсталирали на покрива си например. Потребителят, който връща ток в мрежата, е най-революционният елемент в концепцията за умните мрежи.

Технологиите за подобни системи вече са налични и функционират в някои региони в Европа. До 2022 г. всички електромери в ЕС трябва да са "умни", така че да могат да подават информация и да отчитат двупосочно, а според Дойчин България има всички изгледи да постигне тази цел.

Бележка с тези думи стои пред купа с пръст в кафето на сградата, в която тече форумът. В пръстта има червени калифорнийски червеи, които произвеждат тор от отпадъци и са бизнесът на Снежана Благова.

Ние не правим отпадък и обезвреждаме този на другите, затова нашата община ни освободи от такса смет, разказа тя и предизвика най-много въпроси от залата, включително може ли да се гледат червеи на балкона (вижте нейната история в долния текст).

Не е задължително да си малък, за да правиш бизнес с грижа за планетата и хората. Това показа Маргита Алексова, мениджър "Околна среда" в "Данон Сердика". Тя влиза в компанията с предизвикателството, че и една гора да залесят, ще е успех, но проектите се множат.

Всъщност зелената история на "Данон" започва от началото на 70-те с  инициатива за почистване на плажовете на френската Ривиера. До днес компанията има десетки, ако не и стотици проекти в подкрепа на устойчива и по-добра среда за живот, а някои от тях се случват в България.

Всеки месец служителите имат по едно екологично предизвикателство. За май това са климатичните промени, затова всеки поне веднъж в месеца трябва да дойде с велосипед на работа. Макар самата компания да налага начин на работа, който да оставя по-малък отпечатък върху околната среда, Маргита смята, че и на всеки отделен служител усилията за това са му интересни, а доста от тях знаят и много за опазването на природата.

Една лоша новина от нея – киселото мляко изисква по-специфични опаковки, които да не се разяждат от него – затова е трудно създаването на биоразградими кофички. В САЩ обаче са създали такива от царевица и ги използват все повече. В Европа това няма да се случи скоро, защото тук производството им е твърде скъпо.

По 25 книги на година, иначе ще изгубиш погледа си и няма да можеш да представиш всичките както трябва. Такава цел е заложил в работата си Манол Пейков, който управлява издателство "Жанет 45" с уговорката, че "управлява" може и да не е най-точната дума за начина на действие, за който разказа.

Манол представи книга на Рикардо Семлер "Маверик", която току-що е издал на български и която преобръща напълно всички представи за мениджмънт. Авторът е собственик на бразилската машиностроителна компания "Семко", а книгата е собствената му история.

В компанията си той премахва всякаква йерархия, започва да гледа на работниците не като на човешки ресурс, правещ печалбата му, а като на партньори. Насърчава ги да започват свой бизнес и им предлага безплатно машини, не крие начина си на работа от конкурентите и между другото строи училища.

Според Манол най-безумният стереотип е, че не можем да променим света, а Семлер е доказателство, че това е възможно. Подкрепено е и с примери от други компании, избрали да следват не бърза печалба и постоянен растеж, а мисълта, че работата трябва истински да се обича от всички, които я вършат. Самият Манол засега също е на загуба от издателството, смята, че ако се отнася справедливо към всички участници по веригата на една книга – от писателя до читателя, всичко ще развива добре.

"Аз съм Драго и цял живот се занимавам с велосипеди." Драго Кузов идва на срещата с прадядото на днешните велосипеди – с едно огромно и едно малко колело, и започва разказа си от СССР, където е живял с родителите си. В Украйна започва да се занимава с колоездене и става майстор на спорта.

Работата си на две колела започва с малък гараж за ремонт, който после трябва да освободи заради "по-успешния бизнес на майка си", която започва да продава дрехи и килими. Малко по малко всичко напредва, а Драго започва да внася велосипеди – офис още няма и посреща представителите на "Пежо" в семейния хол, докато жена му е завела децата у съседите.

Сега "Веломания" произвежда велосипедите с марка Drag, на всеки от които пише Proudly made in Bulgaria, и ги продава в над 15 страни. За миналата година ръстът е 6%, а предишните две е бил по над 10%.

Компанията има около 35% пазарен дял в средния и висок клас велосипеди в България. Формулата за Драго е "10 години яко бачкане и така продължаваме".

Надка Кротева, известна като Дешка, говори на колоритен разложки диалект и казва, че така трябва. Нейна е прочутата къща за гости "Дешка" в с. Горно Драглище в Южна Рила, в която трябва да си уговориш престоя месеци по-рано.

Може да е препълнено, но Надка не мисли да се разширява, защото "добре сме бе, нека да има и у комшиите". От много гости понякога Надка спи на пейка в трапезарията, но казва, че кокалите не я болят от това, щом е за хубаво.

Бизнесът й с туризъм започнала от един неканен гост – архитект, когото я молят да подслони за една вечер и на когото му се казва, че щом е дошъл, значи е част от семейството, ще вечеря с тях и ако иска да му е топло, сам ще си сложи дърва в "чудото", както Дешка нарича печката.

И така вече години наред Надка посреща гости от целия свят, прави плевнята си на център за обучения, слага компютри, на които обаче гостуващите деца не сядат. Ами да, много по-интересно е да разберат, че истинските крави не са "лиляви", или да се научат да готвят.

Надка не нарича отсядащите при нея туристи, а само гости. И не се притеснява от конкуренция, а споделя и гостите, и опита си със съседите. "Къщата може да копираш, мене не можеш, щото съм щура." Тя идва на форума с дъщеря си, с която заедно с "неуморните три баби", с които гъвят (забавляват) гостите между групите американци и австралийци, са успели да направят бонбони, бурек и още някакви сладки неща за всички от публиката на форума.

А тя съзнателно прекарва цялата слънчева събота в залата, където енергията е от ентусиазма, упоритостта и откровеността на хората на сцената.

Другите истории са за интернет бизнеса от Дарий Кутелов, как се променя гравитацията от Радостина Манахова, за инициативата "Зелени рицари", за Илиян Илиев, който години след задължителното предаване на хартия за вторични суровини продължава с "Лист по лист" да събира и рециклира.

Денят завършва с откровения разказ на Лилия Попганчева, която е смела да разкаже за трагичните и трудни моменти в живота си, за страховете и за начините на промяна и за новата си инициатива Fusion Point -  център за себеопознаване и личностно развитие, където тя е консултант-терапевт (коуч) и фасилитатор (водещ) на групи за личен опит.