Държавата инвестира 6.5 млн. лв. в обединението на информационните си мрежи

Държавата инвестира 6.5 млн. лв. в обединението на информационните си мрежи

Първан Русинов
Първан Русинов
До 2013 г. ще бъдат инвестирани над 40 млн. лв. в интернет за отдалечени региони
Общо 6.5 млн. лв. инвестиция предвижда правителството в технологичното обединение на двете държавни комуникационни мрежи, които се ползват безплатно от министерства и други ведомства.
То трябва да приключи до края на 2012 г., а реализацията на проекта ще доведе до създаването на унифицирана комуникационна среда за административния апарат и ще бъде използвана за основа на услугите на електронното правителство.
Разчетите на кабинета показват, че обединението на двете мрежи ще спести около 23 млн. лв. капиталови разходи на бюджета, които по план е трябвало да се вложат в развитието на двете мрежи.
Обединението на Националната АТМ мрежа на държавната администрация (НАМДА) и Електронната съобщителна мрежа (ЕМС), управлявана от изпълнителна агенция "Електронни съобщителни мрежи и информационни системи" (ЕСМИС) тече и в момента, обясниха за "Дневник" от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. За интеграцията на двете мрежи се говори от 6 години, но работата започна преди по-малко от година.
В края на юли 2010 г. Министерският съвет прие план за по-ефективна работа на държавната администрация. В него се включва и обединението на двете мрежи. Обединението на НАМДА и ЕСМИС е сред приоритетните дейности на министерството за 2011 г. Към момента е подготвен проект за постановление, с което да стартира обединението на двете мрежи.
Ходът на ведомството бе приет с одобрение от страна на ИТ бизнеса. Според председателя на ИКТ клъстъра Петър Статев това е първата правилна крачка в посока развиването на информационната инфраструктура на администрацията откакто се е заговорило за подобен проект. По думите му обаче инфраструктурата не е най-важният елемент.
"По-важно е да се координират услугите, за които ще се използва тази обединена мрежа. Затова искаме създаването на обществен съвет, който да управлява работата по проекта и да решава кои да са приоритетните дейности", коментира Статев.
Технологичните компании са на мнение, че държавата трябва да изнесе част от поддръжката и развитието на обединената мрежа, което би подобрило процеса и би намалило и разсрочило инвестицията в проекта.
В момента работата по интеграцията е в начален етап, обясняват от министерството. Тепърва предстои да се уреждат въпроси с управлението на собствеността и персонала за поддръжка на бъдещата обединена мрежа, която освен всичко ще послужи и за основа за развитието на интернет достъпа в отдалечението райони.
Това е и част от т.нар. цифров дневен ред на Европа. Една от целите му е до 2020 г. всички граждани на ЕС да имат достъп до широколентов интернет, което от своя страна ще помогне за премахването на т.нар. дигитално разделение.
Ако плановете на МТИТС се реализират, ще бъдат спестени 23 млн. лв. само от капиталови разходи в развитието на двете съществуващи поотделно мрежи. Така например едната мрежа (ЕСМ) няма да инвестира в оптична свързаност от София към Кюстендил, а ще ползва оптиката на другата мрежа. НАМДА от своя страна ще използва преносното оборудване на ЕМС, обясняват от транспортното ведомство.
Администрациите ще пестят и от разходи за свързаност с други ведомства, до които им се налага да прибягват в момента заради факта, че нито НАМДА, нито ЕСМ са напълно завършени.  Тези суми в момента се плащат на мобилните оператори.
Плановете на министерството са до 2013 г. към мрежата да бъдат добавени още 60 общини, които "ще бъдат свързани с държавната съобщителна инфраструктура", коментира Първан Русинов, зам.-министър с ресор информационни технологии.
Пак до 2013 г. ще бъде подготвен и реализиран инвестиционен проект за изграждане на мрежи за широколентов достъп в отдалечени и селски райони на обща стойност 40 млн. лв. по оперативна програма "Регионално развитие".
Така на практика обединената комуникационна мрежа ще бъде използвана за основа, на която интернет операторите ще могат да изграждат услуги за тези отдалечени региони, както и за реализиране на услугите на електронното управление на България.