Бизнесът не вижда стабилност в публично-частните партньорства
Кокошката и прасето решили да правят публично-частно партньорство, за да направят омлет, и кокошката казала: "От мен яйцата, от теб месото." Този виц разказа секретарят на Министерския съвет Росен Желязков вчера по време на публичното обсъждане на подготвения от работна група към правителството проект на закон за публично-частното партньорство.
Желязков използва шегата, за да обобщи сега действащия модел на сътрудничество между бизнеса и държавата и общините за реализирането на съвместни проекти, и добави, че представеният преди дни проект се опитва да въведе ред в тези взаимоотношения, за да не се стига до крайности за сметка на обществения интерес.
Проектът дава възможност за публично-частно партньорство за почти всякакви обекти, като държавата или общината участва с терен за проекта, а фирмата осигурява инвестициите и експлоатира обекта. Освен това се въвежда възможността нерентабилни проекти да се съфинансират от публичния партньор, за да станат привлекателни за бизнеса.
За такива се смятат социални обекти като училища, болници или детски градини. Целта е да се привлекат частни инвестиции за проекти, които традиционно се правят с публични средства.
Създаването на специален закон за публично-частното партньорство беше одобрено от присъстващите на обсъждането представители на бизнес и браншови организации, тъй като според тях ще даде възможност за реализирането на повече такива проекти. Част от тях обаче смятат, че проектодокументът не създава достатъчно стимули за частния интерес.
Освен това са на мнение, че възможността за прекратяване на договорите от държавата или общините "по причини от всеобщ интерес" създава несигурност и би отблъснала бизнеса.
"В законопроекта липсва мотивация за частния сектор да участва в социални проекти", смята Огнян Донев, председател на Конфедерацията на индустриалците и работодателите в България (КРИБ). Според него инвеститорите ще бъдат отблъснати и от това, че общината или държавата може да прекрати договора по чисто субективни причини при смяната на кмета например.
И добави, че законопроектът изключва сферата на услугите като потенциална за реализиране на публично-частни партньорства. На същото мнение е и председателят на Българския клъстър за информационни и комуникационни технологии Петър Статев. Според него изключването на услугите от действието на закона ще доведе до забавяне на разпространението на широколентовия интернет.
Росен Желязков обясни, че конкретните основания за прекратяване на публично-частните партньорства ще се записват в договорите за тях, а те ще се прилагат към документите за обществени поръчки или концесии, с които ще се избират частните инвеститори. Той добави, че ще се помисли за конкретизиране в закона на причините, при които може да се стигне до това.
Желязков не се съгласи и с критиката, че проектът ограничава публично-частното партньорство само до строителство, като изключва услугите. "На практика идеята е да се построи даден обект, за да се предостави обществена услуга", обясни Желязков.
Законопроектът за публично-частното партньорство ще се обсъжда още около месец и се очаква да мине през Министерския съвет до края на юни. "Надяваме се през юли вече да е внесен в парламента", добави Желязков.
| Как трябва да работи законът Привличането на частни инвеститори за неатрактивни социални проекти, като изграждането и управлението на училище например, са сред основните цели на проектозакона. В този случай ще е възможно общината да съфинансира проекта, за да го направи по-атрактивен. И все пак, за да се привлече частен инвеститор, трябва да се осигури възвращаемост на инвестицията и печалба. В случая с училището общината ще осигури терена за изграждането му, а частният партньор ще го построи за своя сметка. След това фирмата ще поеме управлението на училището, като срещу това получава издръжката, която се полага на всеки ученик. За да се гарантира рентабилността на проекта, освен определения от държавата стандарт за ученик общината ще трябва да добави средства от своя бюджет. В тях ще се включва връщането на инвестицията, както и определена предварително норма на печалба. Каква ще е тя обаче не се посочва в закона. "Целта е, ако общината има нужда от училище, но няма средства за него, да разсрочи инвестицията за 10 или 20 години", обясни секретарят на правителството Росен Желязков. |
| Как ще се избират частните партньори Фирмите при публично-частните партньорства ще се избират от общините или държавата по Закона за концесиите или Закона за обществените поръчки. Първият документ ще се прилага при проекти, за които няма публично съфинансиране като изграждането или модернизацията на летища, гари, или пристанища. За неатрактивните обекти, за които е предвидено доплащане от общинския или държавния бюджет, частният партньор ще се избира с обществена поръчка. По същия начин ще се посочва и фирмата, когато формата на публично-частно партньорство е съвместно дружество. Частният партньор ще трябва да осигури инвестициите за проекта, да го построи и да го управлява. Договорът за публично-частно партньорство ще е със срок от 3 до 35 години с опция за удължаване, но за не повече от 50 години. След изтичането му построените обекти ще остават за общината или държавата. Същото важи и ако те са направени от съвместна публично-частна фирма. Тя ще излиза от проекта след изтичането на договора, но може да продължи да съществува. |