Рисковете за глобалната икономика произтичат не толкова от нарастването на федералния дълг, колкото от все по-очевидната неспособност на настоящата администрация в Белия дом да контролира процеса, както и да предложи надеждна програма за ограничаване на разходите. Само преди месец беше направен опит да се обяви такава, но и до момента постигането на консенсус изглежда невъзможно.

Преди да се дискутират последиците, трябва да се направят няколко важни уточнения: американската икономика все още е доминираща, американският дълг е деноминиран в единствената световна резервна валута, а доходността му се използва като глобален стандарт за безрискова норма на възвращаемост.

Съвкупността от тези фактори дава възможност на САЩ да заемат ресурс на международните пазари при изключително ниски разходи - факт, който от своя страна се крепи на доверието. Загубата на доверие е най-непосредствената заплаха, тъй като благосъстоянието и валутните резерви на страни като Китай например са вложени в американски дълг (подобно на много други развити и възникващи икономики).

Негативният сценарий би поставил под натиск цените на трежъри инструментите, а това ще оскъпи финансирането чрез по-високите лихви за всички икономически субекти не само в САЩ. Последствията, разбира се, трябва да се търсят в ограничени инвестиции, потребление, заетост, растеж и в крайна сметка благосъстояние в глобален план. Що се отнася до пазарите, загубата на резервен статус за долара би била опустошителна, докато самото функциониране на трежъри пазара в сегашния му вид ще бъде поставено под въпрос.

За момента слуховете за технически фалит на САЩ са само разменна монета в политическото извиване на ръце между републиканците и демократите. Но предложението таванът на публичния федерален дълг да се повиши от 14.3 трлн. до поне 19.5 трлн. долара поставя глобалната икономика в напрегнато очакване.

Ясно е, че ще се стигне до политическа сделка с вътрешния дълг, но в това надцакване страните - донори на американската мечта, забелязват алюзия и са с наострен слух кой ще плати залозите накрая. Няма съмнение, че ще видим поредна нова серия на програмата за увеличение на ликвидността (Quantitative еasing, или печатането на пари от Фед). Но ако Фед може да продължи да е(и)митира мастилена загриженост, то на Китай и Япония не им остава друго, освен да я купуват. Иначе точно те ще бъдат първите "скъсани" в монетарно-хартиените упражнения на тема американски федерален дълг.

Кредитният профил на САЩ отдавна е горещ картоф, от който никой не иска да се опари, но всички искат да го държат. За радост инспирирането на военни проблеми по света вече не е добрата стара рецепта, която помага на американската икономика. Напротив, страничните ефекти от това "лекарство" водят до силна обратна зависимост, която тепърва ще се усеща от всички икономики.