Гърция няма да покрие плащанията по облигациите с падеж юни месец, ако МВФ и ЕС не отпуснат поредния транш от 12 млрд. евро по спасителния пакет, който беше одобрен преди година. Това обяви финансовият министър на страната Георгиос Папаконстантину днес, цитиран от "Ройтерс".

В същото време агенция "Муудис" предупреди, че преструктуриране на гръцкия дълг (за каквото в Европа вече се говори открито) ще се тълкува като равносилно на спиране на плащанията от Атина и ще предизвика вълна от понижаване на рейтингите на т.нар. периферни икономики в еврозоната като Ирландия и Португалия.

Рейтингови предупреждения бяха отправени през последните дни дори срещу Италия и Белгия. Засега Испания - следващата любима мишена на валутните спекуланти - удържа на натиска. Но за Гърция става все по-невероятно да излезе скоро на свободния пазар, защото вчера лихвата, която кредиторите искат по двегодишните й облигации, надхвърли 26%, а по 10-годишните наближи 17%.

Така вариантите пред ЕС за овладяване на гръцката дългова криза намаляват, след като има вероятност Атина да не успее да покрие плащанията от 13.4 млрд. евро по облигациите си другия месец, пише "Ройтерс". МВФ обаче обяви, че няма да отпусне следващия транш, ако не получи гаранции, че Гърция ще разполага с достатъчно възможност за финансиране и през 2012 г., както твърди Папаконстантину.

От международната финансова институция отказаха да коментират това изказване на гръцкия финансов министър. Поради спекулативния характер на тази информация все още няма яснота какво ще се случи със страната, ако правителството не плати задълженията си следващия месец.

Сред другите условия, които бяха поставени на Атина, за да получи транша от 12 млрд. евро, са подкрепа на антикризисните мерки и от опозицията (което тя днес отказа да направи), ускоряване на приватизацията, както и увеличаване на някои от данъците. Това включва разпродажба на активи за 50 млрд. евро в рамките на пет години.

Страната дълго време отлагаше тази програма, но след одита на МВФ и ЕС преди седмица гръцкото правителство беше притиснато да я форсира и обяви едни от най-ценните си активи за продажба. Сред тях са държавните дялове в пощенската банка - Hellenic PostBank, телекомуникационната компания OTE Telekom,  тотализатора, пристанищата в Пирея и Солун и ВиК дружеството в Солун. 

При този вариант Папаконстантину предупреди, че заплатите и пенсиите няма да се изплащат, а всички държавни разходи ще бъдат спрени. Опасенията, че страната може да изпадне в неплатежоспособност, накара рейтинговата агенция "Фич" да понижи в петък кредитния рейтинг на страната с три стъпки наведнъж.

Тя го свали от BB+ до B+ и остави негативна перспектива, с възможност за допълнително понижаване. Дни по-рано подобно понижение осъществи и друга рейтингова агенция – Standard&Poor's.

Преди седмица в Атина пристигнаха експерти, които започнаха одит на публичните финанси на страната и от тяхната оценка може да зависи дали ще бъдат отпуснати средствата по финансовата помощ на обща стойност от 110 млрд. евро, одобрена от Европейския съюз (ЕС) и Международния валутен фонд (МВФ) през май миналата година.

На правителственото заседание гръцкият премиер Георгиос Папандреу потвърди решимостта на кабинета да продължи с програмата за финансова консолидация, като вземе допълнителни мерки за намаляване на разходите с над 6 милиарда евро, за да постигне целта за 2011 г. за бюджетен дефицит от 7.5%.

Подробности по плана на правителството, чрез който да се сведе дефицитът до близо един процент от БВП до 2015 г., ще бъдат огласени, след като приключи сегашният преглед на изпълнението на програмата от ЕС, ЕЦБ и МВФ и след консултации с другите политически партии.

Обсъждани са варианти като вдигане на данъците, като ДДС да се увеличи от 18 на 19%. Може да се въведе и допълнителен данък за хората с доходи над 80 хил. евро годишно, както и на притежателите на много имоти. Сред другите възможни мерки са намаляване на финансовите облекчения в здравеопазването и ипотечните кредити. Премиерът обаче не получи подкрепата на опозицията по внесените предложения.

Дебатът дали страната да преструктурира дълга си се засили през последните седмици. Пазарите очакват рано или късно Атина да прибегне до някаква форма на преструктуриране – било то доброволна или не, пълна или частична, независимо колко бързо наложи строгите реформи за фискална дисциплина.

В средата на май гръцкото правителство загатна, че може да се нуждае от допълнителни пари, с които да покрие падежа на облигациите си през 2012 и 2013 г. Засега няма индикации, че Атина ще получи още средства извън помощта от 110 млрд. евро. Така че дори и да погаси задълженията си за тази година, опасността за изпадане в неплатежоспособност продължава да стои през следващите две години.

Този вариант все още се отхвърля като възможен от официалните лица на ЕЦБ, макар че някои от големите икономики в Европа и съответно кредитори на Гърция може да се съгласят на подобен вариант. Френският финансов министър Кристин Лагард загатна за подобно развитие на ситуацията, защото Атина е изправена пред възможността да фалира, ако не предприеме съответните реформи.

Еврокомисарят по икономическите и валутните въпроси Оли Рен обяви, че е възможно да се предоговори падежът на облигациите с инвеститорите. Така гръцкият дълг ще се "препрофилира", вместо да се преструктурира – вариант, срещу който се обявяват повечето европейски политици, включително и Рен.