Процесът по продажба на гръцки държавни активи ще мине по-добре, ако с него се заемат Европейския съюз (ЕС) и Международния валутен фонд (МВФ). Tова заявиха банкери ангажирани със сделките, цитирани от агенция "Ройтерс".

Атина обеща да приватизира активи на стойност 50 млрд. долара през следващите 3 години. Банкерите коментират, че процесът би се ускорил, ако в него не са замесени местните политици.

С приватизацията са ангажирани Deutsche Bank, Credit Suisse, Credit Agricole, Societe Generale, Rothschild и други финансови институции. Липсва обаче банка, която координира процеса. В тази връзка много от финансовите институции настояват за засилване на позицията на международната общност.

Гърция ще създаде фонд, в който ще се събират постъпленията от продажбата на държавните активи. Европейските политици желаят надзорът над него да се осъществява от Брюксел, МВФ и Европейската централна банка.

Приватизацията трябва да помогне на южната ни съседка да подобри състоянието на публичните си финанси, без да се налага да преструктурира задълженията си. В края на миналата седмица обаче финансовият министър на страната Георгиос Папконстантину каза, ако Атина не получи следващия транш от помощта от МВФ и ЕС, тя ще спре да обслужва задълженията си.

Против преструктурирането се обявиха повечето европейски политици. Те предупредиха, че подобно действие крие редица рискове за финансовата система в еврозоната, както и за глобалната икономика.

Германският финансов министър Волфганг Шойбле за пореден път се обяви против преструктуриране. В интервю за в. "Ханделсблат" той заяви, че подобно действие може да окаже катастрофален ефект върху финансовата система.

Шойбле заяви, че тази мярка не се налага, тъй като не са изчерпани всички сценарии за оказване на подкрепа на Атина.