Бъчваров не е облечен специално. Носи дрехите, с които изглежда напълно на мястото си, когато по-късно ни развежда из цеховете на ХЕС, пуши спокойно в кабинета си, а когато се разхожда сред работниците, никой не изглежда притеснен от появата му. Ако не беше табелата за спечелен проект по европейска оперативна програма, входът на ХЕС оставя впечатлението, че сме някъде през 80-те години. В административната сграда не личат сериозни ремонти, срещу входа седи надписът на ведомствената сладкарница със същите рисунки на чаши с кафе и чай, които са гледали влизащите тук и преди 30 години. В цеха една част е строителна площадка, на която скоро ще се настани ново производство.

ХЕС работи основно за износ – едно от големите му предимства и същевременно голяма слабост е изработката на специални елементи за единични клиенти, т.е. голяма част от продуктите пасват за нуждите на точно определен клиент. Тъй като предприятието е познато и има разработени пазари от много години, китайското производство не е успяло да го измести. Кризата сериозно удари приходите му, които от известно време започнаха да се възстановяват, но все още не са на нивата от 2007-2008 г.

Бъчваров работи за фирмата от приватизацията й през 1997 г. Преди да стигне дотук, е минал през няколко машиностроителни завода - в Радомир, в керамичния в Нови Искър, на 35 - 36-годишна възраст ръководи този в Ихтиман (който вече не съществува), сменил е различни професии, бил е в сферата на финансите, а началото е през  1979 г., когато завършва машинно инженерство. След като му отказват да стане член на БКП, Бъчваров започва работа в научноизследователски институт - "За щастие имах за шеф човек, който беше велик инженер". По думите му този човек още през 1984/85 г., след едно пътуване по света, се връща в България и казва: "Европа и Америка са тръгнали да си ходят, на тяхно място идва Китай." Причината според обясненията на Бъчваров е, че в Европа и САЩ "престижът на инженерната професия пада". 

До масовата приватизация сменя няколко работни места, за които не иска да говори – включително и в сферата на финансите. Финансите и икономиката са далеч от представата му за добра работа – много пъти казва, че икономистите и финансистите не създават нищо за разлика от инженерите. "Едните работят в областта на създаването, другите – на преразпределението." Точно затова смята, че е много по-сложно и трудно да ръководиш едно предприятие от реалната индустрия, отколкото една банка например. Когато започва работа в ХЕС като представител на приватизатора "Централен приватизационен фонд" (сега "Стара планина холд"), заварва типична картина от 90-те години – предприятие с малко работа, много съсипани производства – "Тук можеше да се снима филм за апокалипсиса". В това състояние са още много приватизирани фабрики, а техните приватизатори нямат или желание, или сили, за да ги съживят. Бъчваров обикаля сродни дружества и купува от новите им собственици машини и части, които те продават като скрап – "защото не знаят какво да правят с тях" - и така бавно започва възстановяването на ХЕС. Постепенно сглобяват подновено оборудване, с което започват работа. Това е една от големите му гордости: "Ако хер Палфингер* дойде тук и му покажа тези машини, той ще ги разглежда часове, ще остане при тях." А какво ще каже за другите, които компанията е купила с европейски пари по оперативни програми? "Ще каже – имал си пари, купил си ги. И толкова."

Вече сте усетили – Бъчваров няма да се похвали колко нови инвестиции е направил, нито колко пари е успял да вземе по европейски програми, нито да си припише заслуга, че предприятието е излязло от кризата точно с неговите усилия. В разговор с него поне няколко пъти ще чуете недоволство, но и прикрито възхищение от инвазията на Източна Азия в машиностроенето, ще чуете оплакване от нежеланието на европейците и американците да произвеждат, вместо да преразпределят, и че в близко бъдеще ще се превърнат в нещо като колония на Китай. Не очаквайте да ви сподели грандиозни планове за нови пазари и за високи приходи. Философията на Петър Бъчваров е "Имам още много неща да свърша". 

А още в първите минути на разговора ни Бъчваров ми показа анимационен клип (американски) – майка води сина си на лекар, защото се притеснява от неговата неестествена сръчност – накрая и лекарят е притеснен и завърша с диагнозата – това дете не го чака нормален живот, то ще стане инженер.