За четвърта поредна година "Дневник" класира десетте публични компании с най-добро корпоративно управление в България. Първото място отново заема производителят на батерии и акумулатори "Монбат". На второ е "Софарма". Тази година новите дружества в класацията са Първа инвестиционна банка, "Албена" и "Инвестор.БГ".

Класацията е направена след допитване до 18 представители на водещи управляващи и пенсионни дружества, както и на инвестиционни посрeдници. Всеки от тях подреди 10-те компании с най-добро управление, като първото място в индивидуалните класации носеше 10 точки, а 10-ото - 1 точка. Някои от запитаните посочиха по-малък брой компании.

В България практиките на доброто корпоративно управление все по-често излизат на преден план, при това не само когато инвеститорите вземат решение в коя публична компания да влагат средствата си, но и когато решават да излизат от дадена позиция. Добрите показатели за финансовите резултати вече не са достатъчно условие, за да бъде заинтригувана инвеститорската общност. През последните години се увеличават и мненията, че е нужно и добро корпоративно управление, базирано на лоялни, независими и отговорни ръководители, прозрачност и навременно разкриване на информация, независимост и отговорност на дружеството пред обществото и заинтересуваните лица.

Значението на практиките за добро корпоративно управление, изглежда все по-явно, но в нашите условия като че ли си остава недооценено. Основните причини за това са няколко, но със сигурност те не трябва еднозначно да се търсят само и единствено в собствениците и ръководителите на публичните компании. Инвеститорската общност също има немалка вина, защото тя не само може, а и е длъжна да изисква постоянно подобряване на корпоративното управление. В по-напредналите икономики с добре развити капиталови пазари редовно се организират срещи между мениджмънта и анализатори и на тях в дълбочина се обсъждат проблемите и възможностите за развитие на компанията.

Може би е резонен въпросът доколко тези срещи се изплащат и дали инвеститорите имат готовност да заплатят тази цена, особено в нашите условия, но е факт, че доброто корпоративно управление добавя премия върху акциите на компаниите, осигурява достъп до по-евтино финансиране и увеличава тяхната конкурентоспособност. На собствениците и на мениджърите трябва ясно да бъде показано, че ако искат да привличат допълнителен ресурс, е нужна повече прозрачност в техните действия и в същото време да носят нужната отговорност и да понасят повече санкции при неспазване на правилата. Не всички публичните компании обаче са еднакви. На някои дружества публичният статут бе наложен насила и това обяснява, макар и да не оправдава, тяхното негативно отношение към доброто корпоративно управление.

Други компании пък, виждайки колко трудно стана набирането на капитал от борсата, дори и да спазват практиките за добро управление, не полагат почти никакви усилия да го покажат. Има и компании, които знаят, че кризата рано или късно ще свърши, и ако те запазят и дори подобрят репутацията си, това ще е безценно предимство за тях в бъдеще. На този фон предизвикателствата пред много от публичните дружества за налагане на стандартите за прозрачност и отговорност са доста различни. За някои компании формалното приемане на Националния кодекс за корпоративно управление не е пречка за скриване или ненавременно даване на информация, незачитане правата на миноритарните инвеститори, за източване на активите, за неуредици между основните акционери, прерастващи в скандали и съдебни битки, или за липсата прозрачност и отчетност. Част от българските публични компании не разкриват достатъчно информация, а и в повечето случаи никой не проверява доколко тя е достоверна.

За съжаление през миналата година станахме свидетели на някои от най-лошите корпоративни практики в историята на борсата. Те дойдоха от две от дружествата на Васил Божков - "Холдинг Пътища" и "Мостстрой". В средата на годината първото се раздели с контрола в три от основните си компании  "Пътинженеринг-М", "Видапътстрой" и "Пътностроителна техника". Те направиха увеличение на капитала си, а новите акции бяха записани от кипърски офшорки, с което "Холдинг Пътища" загуби контролния си дял в тях. Тъй като пряк акционер в тях е подхолдинг на публичната компания, бяха заобиколени и разпоредбите на Закона за публично предлагане на ценни книжа, които изискват подобни сделки да се одобряват от общо събрание на акционерите. Освен това информация за загубата на контрол не беше съобщена предварително, а едва след приключването на сделките.

За щастие вече все повече се открояват компании, чийто мениджмънт прави усилия да съхрани пазарните си позиции в условията на икономическа криза, като разкрива допълнителна информация и дава гласност на социалните си проекти. По този начин печелят инвеститорското доверие и повишават шансовете си за постигане на заложените цели.