Респектиращ. Това е първото впечатление, което ще остави у вас мениджърът и собственик на българската фармацевтична група "Софарма" Огнян Донев (1-во място при големите компании в Дневник 100). Преди да го срещнете по коридора към кабинета му, минавате през историята на компанията от последните години.

Снимките по стените всъщност показват последователността, с която "Софарма" става шест пъти по-голяма (като обороти) от това, което е преди приватизацията й през 2000 г., и показват фокусирания подход на Донев в развитието на фирмата. Принос за него може би има и немското му възпитание, получено през средното образование в софийската немска гимназия, учил е в Хамбург и Виена, а през 1986 г. защитава докторска степен по икономика в Берлив (преди това завършва в София международни икономически отношения във Висшия икономически институт).

Кариерата му започва от държавен служител, който пиши дългосрочни стратегии за развитието на български компании до 2010 - 2015 г. През 90-те има различни дребни бизнеси, след което участва в приватизацията на "Унифарм" – фармацевтичния завод в кв. "Дървеница" в София. Две години по-късно обаче през 2000 г. ще направи най-сложната сделка в живота си – приватизацията на "Софарма".

Трудностите обаче започват с приватизацията на компанията. Следват 18-месечна битка за търговските й марки, постоянен контрол от банката дали обслужва редовно кредита си, а шест години по-късно и опит за отнемане на собствеността в нея.

Въпреки това Донев не се отказва да следва стратегията си за развитие на компанията чрез консолидация и регионална експанзия. Първата вълна на консолидация е в периода 2004 - 2006 г., когато пет дистрибутора на лекарства се обединяват в най-големия по пазарен дял в момента "Софарма трейдинг". По същото време вече е ясно, че подобно е бъдещето и за производствените мощности като "Унифарм" и "Българска роза Севтополис", като през 2011 г. Комисията за защита на конкуренцията вече е одобрила вливането на "Унифарм" в "Софарма". Така някогашната "баба" на "Софарма" скоро ще стане нейна дъщеря, както Донев сам я описва още през 2006 г.

Последните няколко години пък са свързани с мащабна експанзия на компанията в Източна Европа. В момента "Софарма" вече е собственик на дружества от бранша в Сърбия ("Иванчич и синове"), Украйна ("Витамини"), Латвия ("Бриз"), а заедно с това регистрира и първото българско оригинално лекарство нивалин на един от най-трудните западноевропейски пазари - Австрия. Продължава с инвестициите на зелено с двата нови завода, строящи се в момента в София и Белград. През 2010 г. "Софарма" отчете втора поред най-успешна година в 78-годишната си история, като колкото и зрял бизнес да е вече, продължава да расте с двуцифрени темпове.

На въпроса какво го ръководи в работата той простичко отговаря "Нормалната човешка логика, интуицията, търговския нюх, който никога досега не е подвеждал и собственото разбиране за морал". Последното за всеки е силно индивидуално, като за Донев, изглежда, се пречупва през призмата на бизнеса и числата. "Сутрин, като се вгледаш в огледалото, да изпитваш едно задоволство, че успехът ти не се гради на това, че си изхвърлил 500 човека на улицата и си вдигнал рентабилността с 2 пр. п., а че си го постигнал, без това да се гради на човешко нещастие… Практиката е такава, че по този начин ти демотивираш хората и те живеят в паническия страх, че са следващите. Това, което трябва да направиш, е да осигуриш толкова работа, че да постигнеш тази по-висока рентабилност със същия брой хора", обяснява Донев.

Може би затова хората около него казват, че респектира, и дори да имаш няколко магистърски степени от университети в чужбина, винаги ще има какво да научиш от него. Защото в крайна сметка, както и той самият твърди, "не можеш да работиш в България, ако не познаваш местния манталитет". Самият той е научил не малко и от баща си (външнотърговски служител), с когото и "на закуска си говорихме за акредитиви и инкаса".

Успехът му до момента като мениджър логично води до въпроса дали не би искал да влезе в политиката, но той веднага отсича, че тя не му е присърце. Бизнесът е неговото призвание, но би споделил опита си в даден момент с преподаване или даване на експертната оценка как средата за правене на бизнес в България да стане по-добра.  Последното му отнема вече доста от времето като председател на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), която оглави през есента на 2010 г. А към това, като се прибави и придобиването на дял от вестниците "Труд" и "24 часа", съпроводено с опит за присвояване на собствеността му, съвсем логично изглежда трудно да откриете Донев в просторния му офис в "Илиянци". Той вече има още два – в централата на КРИБ и в Полиграфическия комбинат, което вещае нови интересни предизвикателства за търговски му нюх.