Строителят мечтател
| Николай Михайлов: "На 5 години отговорих "Искам да строя пътища" "Инфраструктурният инженеринг е изключително отговорна професия, защото харчи обществени пари" |
Когато избира името, доц. д-р. инж. Николай Михайлов иска то да символизира следа в миналото и насока за бъдещето. Затова използва английската дума trace - път, следа, посока, начин на мислене. Освен това "думата има и духовността, която търся", разказва собственикът и управител на "Трейс груп холд" АД.
Компанията, създадена през 1993 г., е резултат от детската мечта на Михайлов да строи пътища. Разказва как един ден, докато отива с колелото до баба си в старозагорското село Мъдрец, видял усърдието, с което работници чукали камъни за новостроящ се междуградски път. Картината явно силно го е впечатлила, защото, когато пристига при баба си, на въпроса й какво иска да прави, като порасне, Михайлов отговаря, без да се замисли: "Искам да строя пътища."
Близо 50 години по-късно той вече е осъществил мечтата си, но обикновеният строеж на пътища вече не му е предизвикателство. "Всички значителни проекти в България е направила "Трейс", казва Михайлов. В момента компанията работи по няколко големи проекта - изгражда отсечката по магистрла "Тракия" от Стара до Нова Загора, строи част от метрото в София и трябва да изпълни първата голяма рехабилитация на жп линия в страната - от Пловдив до Бургас за над 300 млн. лв. За да спечели тези проекти, според него са му помогнали упоритият труд и натрупаният преди това опит.
Пътят на Михайлов започва като проектант в регионалното държавно предприятие "Пътно строителство" в Стара Загора. Бързо израства до главен инженер, а след това поема и управлението. Няколко години след падането на социализма Михайлов го преименува на "Пътстройинженеринг". Михайлов е и сред основателите на приватизационния фонд "Пътища" с идеята след масовата приватизация секторът да се обособи в мощна структура, която да се развива заедно с развитието на инфраструктурата в България. Последното обаче силно се забавя. На практика вече 20 години няма нито един голям завършен инфраструктурен проект.
"Инфраструктурата е политика, каквато реално допреди една-две години България нямаше", казва Михайлов. Ако има политика, ще има качествени кадри, които да направят нужното задание за развитието на тази инфраструктура и едва след това идва качественото изпълнение. Без добро задание няма как да има добър резултат, категоричен е Михайлов и продължава: "такава баница си дал, такава си изял". "Ако заданието е да се изгради високоскоростен път, още от самото начало трябва да е ясно какво точно е високоскоростен път, каква е средната скорост, която трябва да се развива на него, колко широк трябва да е и т.н. Защото строителството на инфраструктура няма нищо общо със строителството на сгради например освен в думата строителство", мотивира се той.
За работата си Михайлов говори като за изкуство, а не за бетон и арматура. За първия голям проект на "Трейс" - разширяването на пистата на военното летище "Граф Игнатиево" край Пловдив, разказва като за първа рожба или първа голяма творба - емоционално и описателно: "Това не е любимият ми проект, просто е първият от големите и за него подходихме различно, иновативно, а завършехме предсрочно." Зад гърба му виси скица на "Оградените острови" край Маями на Христо Явашев - Кристо, а отсреща на другата стена има още един проект на българския авангардист - опаковането на парижкия мост "Пон Ньоф". Изборът на тези илюстрации може би допълнително подчертава стремежа му към правилното структуриране на работата.
"Инфраструктурният инженеринг е изключително отговорна професия, защото харчи обществени пари. Ти харчиш публични средства, затова трябва да си публичен. След като харчим обществени пари, решенията на директорите на "Трейс" трябва да се вземат прозрачно", коментира Михайлов и с това обяснява защо преди три години е решил да направи "Трейс груп холд" публична компания. Така дава възможност и на акционерите да участват в обсъждането на бъдещото развитие на компанията, макар последната дума за някои неща да е негова. Той споделя, че всъщност голяма част от ежедневните решения вече е оставил на мениджърския си екип, с който поддържа непрекъсната връзка - "по-важното обаче е, че те поддържат непрекъсната връзка помежду си и всички са наясно какво прави другият".
По този начин той вече може да остави следа и извън "Трейс". Прави го, като преподава на студенти от катедра "Пътища" в Университета по архитектура, строителство и геодезия, на който той самият е възпитаник, а целта му е да им предаде стремежа към отговорност и иновативност.
Създал е и блог за връзка с тях - www.nmihaylov.com. Основното му послание е да са отговорни към задачите, които им предстоят. "Да сте добре подготвени инженери не е достатъчно. Добър инженер и ръководител става този, който съумява да съчетава трите основни изисквания при изпълнението на един обект – качество, цена и срок... Страната ни е зле в инфраструктурно отношение и това означава, че секторът ще се развива много бурно през следващите години. Вие, моите студенти, ще бъдете поколението, което ще изнесе основната тежест." В тяхно лице той вижда и бъдещи кадри на "Трейс".
Там младите кадри за старт се прикрепят към някой от по-опитните инженери. "Защото "Трейс" може да реализира още толкова големи проекти, колкото има в момента... а пределите на България вече са тесни за компанията." Визията му за бъдещето е именно развитие извън страната, защото тук предстоят още големи проекти, но те са ограничен брой. "Вече няма конкуренция между български, а на български с чуждестранни фирми", казва Михайлов, който вярва, че пробивът навън няма да е труден, защото местните компании вече са на едно ниво с международните.