Бизнесът ще бъде изхвърлен от контрола на обществените поръчки
| Представители на браншови организации не приемат много от предложенията |
Възложителите на обществени поръчки (държавата и общините) сами ще могат да избират дали да вкарват външни експерти от бизнеса, които да участват в комисиите за провеждане на конкурса. Това предвиждат последните промени в Закона за обществените поръчки (ЗОП), които бяха одобрени от Министерския съвет през миналата седмица.
След поредица от няколко обсъждания и идеи за изцяло нов закон в крайна сметка старият претърпя няколко метаморфози, като в него са включени и текстовете от наредбите към него. С промените се предвижда да отпадне сивият списък с неизрядните възложители, завишават се леко праговете, над които се изискват обществени поръчки, а в закона влиза и възлагането на малки такива.
Предвижда се пък обжалването по конкурсите вече да става само пред Комисията за защита на конкуренцията - КЗК (за което се плаща), а няма да може да се използва посредничеството на Агенцията за обществени поръчки (което е безплатно).
Представители на бизнеса реагираха негативно на предложението независимите експерти в комисиите да се избират пожелателно. В сега действащия закон е задължително в тях да бъде включен и представител на браншова организация, като идеята е да се намалят максимално възможностите за корупция и изборът на определен кандидат.
"В случай че възложителят си има приятел, той ще го включи в комисията, но ако няма такъв, няма да кани никого", коментира пред "Дневник" Йордан Кисьов, управител на "Риск електроник" и член на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ). По думите му най-големият проблем в сферата на обществените поръчки ще се запази и след промяната в закона, а именно една поръчка да се подготвя за определена фирма от самата нея и тя да го печели.
"Много се съмнявам проблемите в сферата на обществените поръчки да се решат с новия законопроект - напротив, ще се задълбочат", смята и зам.-председателят на Българската стопанска камара (БСК) Камен Колев. "Поръчките се насочват към определен изпълнител и проблемът няма да се реши с новия закон", коментира той.
Друга промяна в закона предвижда, че "възложителите ще имат право на контрол върху работата на комисията при провеждане на процедурата и преди издаване на съответното решение". "Това допълнително ще влоши средата, при която се възлагат обществени поръчки, защото по презумпция комисиите се водят независими", коментира Йордан Кисьов.
Допълнителна възможност, която им се предоставя, е да променят еднократно обявлението на поръчката. Досега това беше недопустимо и когато имаше нарушения в конкурсната документация, процедурата се прекратяваше.
Според проектопромените отпада задължението да бъде поддържан сив списък на възложителите, които са злоупотребили с европари. Досега всеки месец от януари 2009 г. Агенцията за държавна финансова инспекция изпращаше данни до Агенцията за обществени поръчки за хванатите нарушения. Ведомството от своя страна ги публикуваше на страницата си, където бяха публично достъпни.
Потърсени за коментар защо трябва да бъде премахнат списъкът, от АОП не отговориха до редакционното приключване на броя. Първоначалната идея на промяната в закона от 2009 г. беше да бъдат създадени два списъка: черен - на прегрешилите фирми, изпълнители на конкурси, и сив - на злоупотребилите възложители.
Черен списък така и не се появи. Обяснението на АОП беше, че няма осъдени компании, които да включат в него. Бизнесът нееднократно е предлагал да се състави такъв списък, но да има ясни критерии как се попада в него.
"Промяната в новия закон е написана в името на чиновника и за неговото благо. Успява да улесни максимално държавните служители, а проблемите остават", коментира още Кисьов. По думите му сериозен недостатък на обсъждания нормативен документ е също така, че, от една страна, се разрешава на браншовите организации да обжалват търговете и конкурсите, но, от друга, това ще става само след плащането на определена такса.
"Досега имахме право да обжалваме пред Агенцията за обществени поръчки, а сега ще трябва да го правим пред Комисията за защита на конкуренцията, където таксата е около 2000 лв. за една голяма поръчка", обясниха от КРИБ. Според законопроекта начинът, по който ще се обжалват процедурите за възлагане на обществени поръчки, се запазва, но се разширява обхватът му.
КЗК пак ще бъде органът по обжалването, но вече бизнесът ще може да внася жалби и срещу "действия и бездействия на възложителите". Досега можеше да се обжалват само решения. Мотив за промяната е увеличаването на предварителния контрол.
Увеличават се и праговете за самите поръчки. За нормален конкурс ще се счита този, който е над 2.4 млн. лева при строителство (2.15 млн. лева сега) и над 120 хил. лева при услуги и доставки (срещу 110 хил. лева сега).
Самите поръчки вече няма да имат "точна стойност", а прогнозна такава, предлагат от Агенцията за обществени поръчки. Малките поръчки (съответно между 240 хил. и 2.4 млн. лв. и между 60 и 120 хил. лв.) ще се провеждат както досега, но текстовете от наредбата за тях се прехвърлят в закона.
Нова промяна в закона ще бъде въвеждането на вътрешни поръчки, които ще могат да се възлагат на 100% държавни или общински фирми без конкурс. В началото депутати предлагаха това да важи за всички процедури за услуги. Впоследствие кръгът беше стеснен до комунални услуги.
До края на тази седмица законът се очаква да бъде внесен в Народното събрание, където ще бъде наново обсъден и гласуван, обясни пред "Дневник" депутатът от ГЕРБ Емил Радев, който е зам.-председател на правната комисия към парламента и участва в работната група за написването на законопроекта.
"Отказахме се от идеята за нов закон, защото това означава прекалено много работа и няма да може да спазим заложените от Европейския съюз срокове", каза Радев. Съществуващият в момента нормативен акт е в сила от 2004 г. и оттогава е претърпял 21 промени.
| Основните промени - Възложителят ще контролира "независимата" изборна комисия - Външните експерти ще се избират пожелателно в комисиите при изработката на конкурсите - Малките поръчки влизат в закона - Отпада сивият списък на нарушителите по европрограмите - Обжалванията се прехвърлят изцяло към Комисията за защита на конкуренцията - Вдигат се праговете за обявяване на поръчки - Събирането и извозването на боклука и уличното почистване ще се дават само на общински и държавни фирми. |