Европа бави помощта за Гърция
| "Увеличаваме натиска поради наличието на прецеденти в миналото" Дидие Рейндерс, финансов министър на Белгия "Банкрут или напускане на еврозоната, ще предизвика мигновен, катастрофален ефект върху домакинствата, банките и настроенията на пазарите към страната" Георгиос Папандреу, премиер на Гърция |
Финансовите министри от еврозоната увеличиха натиска върху Гърция за приемане на новите бюджетни ограничения, съобщи "Ройтерс". Това е окончателното условие страната да получи следващия транш от външния заем на стойност 12 млрд. евро.
То е в разрез със съобщението отпреди седмица, че МВФ и ЕС са се споразумели за помощта за Атина.
Финансовите министри намекнаха преди втория ден от срещата си, че траншът ще бъде отпуснат до средата на юли. Това ще позволи на Атина да избегне фалита, от който се опасяват инвеститори и политици.
Преди това обаче правителството на страната трябва да демонстрира напредък по плановете за допълнително орязване на разходите, вдигане на данъците и други антикризисни мерки.
"Чакаме решение от гръцкия парламент.
Призоваваме не само правителството, но и опозицията в страната да подкрепи плана", каза финансовият министър на Белгия Дидие Рейндерс. "Увеличаваме натиска поради наличието на прецеденти в миналото", допълни той, имайки предвид неуспеха на Атина да постигне предишните ангажименти към международните кредитори. Мнението на министъра беше подкрепено от председателя на еврогрупата Жан-Клод Юнкер.
Управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Джон Липски заяви, че фондът ще отпусне своя дял от помощта само когато е сигурен, че реформите в страната се движат и финансирането от страна на еврозоната е осигурено. Позициите на международните кредитори означават, че това дали Гърция ще успее да избегне фалита, зависи единствено от гърците.
Докато финансовите министри на еврозоната обсъждаха проблемите на Гърция в Люксембург, Атина отново беше блокирана от хиляди протестиращи срещу новите ограничения. Не се стигна обаче до нови сблъсъци с полицията. В парламента политиците продължиха дебатите за крайно непопулярния антикризисен пакет, увеличение на данъци и приватизация на държавни активи.
Тези мерки бяха договрени с представителите на ЕС, МВФ и Европейската централна банка - т.нар. тройка. Те трябва да помогнат на страната да стабилизира публичните си финанси и да излезе от кризата.
В неделя премиерът Георгиос Папандреу призова гърците да приемат мерките, за да се избегне "катастрофален фалит".
"Банкрут или напускане на еврозоната ще предизвика мигновен, катастрофален ефект върху домакинствата, банките и настроенията на пазарите към страната", каза Папандреу в началото на дебата относно вота на доверие, който беше изискан от премиера. Резултатите от него ще станат ясни днес. Новият пакет пък трябва да бъде гласуван от парламента на 28 юни.
Междувременно стана ясно, че Гърция ще бъде посетена от нова мисия на тройката. Тя ще се срещне с новия финансов министър на страната Евангелос Венизелос и ще обсъдят евентуални промени на антикризисните планове.
В изявлението след първия ден от срещата, фиансовите министри обявиха официално, че се работи върху нов пакет за Атина. Той по всяка вероятност ще се равнява на 120 млрд. долара и ще бъде завършен до средата на юли. В него за първи път се предвижда частните инвеститори да поемат част от тежестта за преодоляване на кризата. Засега обаче не е ясно точно как ще се случи това.
Най-вероятният сценарии е инвеститорите да бъдат призовани да закупят отново гръцките облигации в датата на падежа им. Това изглежда най-вероятният компромис между Германия, която настояваше за разсрочване на дълга, и ЕЦБ, обявила се против всякакви подобни намерения.
Преговорите с частните кредитори - банки, пенсионни фондове и други институционални инвеститори, купили гръцки облигации, вече са започнали. Финансовият министър на Германия Волфганг Шойбле обаче коментира, че все още не е постигнато окончателно споразумение.
"Трябва да обсъдим въпроса с всички заинтересовани институции", каза той. "Линията е тънка. От една страна, споразумението трябва да е доброволно, тъй като в противен случай ще има последици. То обаче трябва и да даде реални резултати. Ще продължим да работим по въпроса", допълни финансовият министър.
Френските и германските бизнес лидери призоваха политиците да спасят еврозоната. В изявление, публикувано във френския "Льо Монд" и в германски медии, корпоративни лидери заявиха: "Разпадане на еврозоната би нанесло фатален удар върху Европа."
Според повечето анализатори е сигурно, че Атина ще получи следващия транш от първата помощ, както и втори спасителен пакет. Много от тях обаче са на мнение, че всички тези мерки няма да решат проблемите, а само ще спечелят известно време на страната. Все още съществува вероятност от преструктуриране на дълга в дългосрочен план и дори изпадане в частичен фалит.
Първият пакет за страната на стойност 110 млрд. евро не успя да реши проблемите й. Това означава, че и вторият може да не бъде успешен. Освен това през октомври 2013 г. ще се проведат парламентарни избори и подготовката за тях може да диктува политиката на правителството.