Евдокия Манева, зам.-министър на околната среда: Основната цел е да се пресекат кражбите

Представители на над 170 фирми за рециклиране на черни и цветни метали ще протестират днес пред парламента срещу нов Закон за управление на отпадъците, който се подготвя от министерството на екологията (МОСВ). Той ще премахне възможността физически лица да предават битови отпадъци директно в пунктовете за скрап срещу заплащане. Вместо това ще могат да ги предават на общините безплатно, които да ги продават на фирми за рециклиране, с които имат договор. Законът предвижда още площадки за дейности с вторични суровини да има само в населените места с общи устройствени планове. Ще се изискват и високи банкови гаранции при извършване на дейност. Според представители на бранша промените ще изкарат малките фирми от сектора. От министерството на екологията твърдят, че промените са с цел да се пресекат кражбите на метали и да се елиминира сивия сектор. По темата разговаряме с зам.-министър на екологията Евдокия Манева. |
- Лицензионният режим осея страната с площадки за събиране на метал - В едно село камбаната от църквата беше намерена в депо за скрап - Самите домакинства предават много малко метални отпадъци |
Госпожо Манева, как ще отговорите на компаниите, които се оплакват, че новият Закон за управление на отпадъците, който изготвяте, ще прекрати бизнеса им?
- Недоволство само в неголяма част от бизнеса - тази, която се занимава с черни и цветни метали. Забравяте обаче да коментирате щетите от непрекъснатите кражби на кабели и най-различни съоръжения от черни и цветни метали.
Кражбите, които нанасят щети на железопътната система, на населението и на общините, с кражбите на различни предмети от инфраструктурата, включително и културни паметници. Наскоро хора от едно село се оплакаха, че е била открадната църковна камбана, и след това я намериха в склад за цветни метали. Смятам, че недоволството и желанието да се сложи ред са много по-големи, отколкото недоволството на тези фирми, които не искат да се подчинят на правилата.
Не трябва ли МВР с по-добър контрол да реши проблема, включително и на входа на самите пунктове за изкупуване?
- Точно това правим, въвеждаме много по-строги изисквания при издаване на разрешителни за фирмите, които ще оперират в тази сфера, и това ще създаде по-добри предпоставки за контрол. В сегашния закон няма достатъчно параметри, които дават основание при нарушения да се отнема лицензът. Безусловното издаване на лицензи е довело до това, че страната е осеяна с площадки.
Те са повече от 2400. Освен че това създава изключителен комфорт на крадците, създава и големи рискове за околната среда, тъй като я замърсява, особено в близост до жилищни райони. За това се въведоха ограничения. Площадки, които са силно замърсяващи и създават наднормен шум, ще са обикновено на терени, предназначени за производствени и складови дейности, както и до жп гари и пристанища.
В редакцията на закона, която имаме, пише, че площадките ще бъдат извън населените места?
- В момента се подготвя нов вариант, който ще е готов идната седмица (тази седмица - бел. авт.) Площадките трябва да са на места, определени с общи устройствени планове, предназначени за производствена и складова дейност.
Какво става, когато 2/3 от населените места нямат общи устройствени планове, а за изготвянето им често са нужни години?
- Няма да имат площадки. Когато приемат общи устройствени планове и когато си посочат зоните, в които може да се прави производствена дейност, тогава биха могли да допуснат такива фирми да работят в областта на черните и цветните метали.
Във всеки случай тези градове и села ще могат да бъдат спокойни, тъй като кражбите ще намалеят най-малко заради неудобството откраднатите предмети от такива метали да се предават.
Създава се впечатление, че опитвате да борите престъпността с този закон, а не да решите проблема по оползотворяването на отпадъците?
- Напротив, решава се екологичен проблем. Не можете да разпръснете работата с отпадъци из цялата страна. Мисля, че справянето с едно национално зло е по-добрият вариант, отколкото да търсим комфорта на фирми, които показаха през годините, че нямат никакво желание да се борят с крадците и да ни съдействат в това отношение. Когато се нарушават правилата, в държавата се носи съответната отговорност.
Ако останат сегашните 2400 площадки, би трябвало значително да увеличим администрацията, която се занимава с контролна дейност, а вие знаете, че това не е приемливо за българите. Никой не желае да издържа по-голяма администрация, тя трябва да е оптимална, разбира се, да си върши работата, но да отговаря на реалните условия.
Защо се заменят лицензионните с разрешителни режими?
- Лицензионния режим не представлява абсолютно нищо от гледна точка на контрола. Това е опит да се регулира търговията, но практически министерството на икономиката не е в състояние да върши това, тъй като няма органи по места.
Контролът може да се извършва единствено от контролните органи на МОСВ и МВР. Това е изрично написано в новите разпоредби и съвършено нормално е, когато става дума за работа с отпадъци, режимът за отпадъците от черните и цветните метали да е аналогичен на режима при останалите отпадъци.
Кое налага ограничаването на правото на гражданите да предават отпадъци?
- Нашето изследване показа, че от домакинствата се предават изключително малко метали, когато става въпрос за действителните им собственици. Никое домакинство не си формира доходите на база на такава дейност.
Всъщност от домакинствата в момента се предават крадени материали от вили и от домове, така че ние ограничаваме предаването на метали от физически лица точно за да спрем тези кражби и създаваме възможност, гражданите, които искат да изхвърлят тези свои отпадъци, да ги предават на общинските площадки, предназначени за тази цел.
С изискването организацията да получава разрешение само ако има договори с поне 10 общини и да покрива население от поне 500 хил. души, няма ли да се пресеят много фирми от бранша?
-Така е, ще работят само тези, които могат да работят и да изпълняват условията. В момента има много малки фирми, които събират парите на хората и срещу това не се предлага никаква услуга. Освен това, когато те не изпълнят целите, за които са предназначени, глобата е на държавата. За това въвеждаме банкови гаранции. Така че, ако една фирма не може да се справи с изискванията, просто тя не е за този пазар.
Кое пречи на една фирма да си върши работата в 3 общини със 100 хил. души население и налага тя да е толкова голяма, че да покрие 10 общини с половин милион души население?
- Това е изискването, за да може да присъства на пазара и адекватно да си изпълнява задълженията. Три общини е крайно недостатъчно. Ако се интересувате каква е практиката в другите страни, тя е по една, максимум 2 фирми. Ние имаме 11 фирми.
Половината от фирмите подават доста фалшиви данни за нещата, които правят. Затова ние искаме абсолютно отговорна позиция и изискваме фирмите да имат достатъчно голямо покритие в страната и ще ги контролираме, разбира се, с изискванията, които поставяме, за броя на контейнерите, ще искаме информация от кметовете за това как изпълняват задълженията си.
Какво мислят общините по този въпрос, получихме сигнали, че и местните власти недоволстват от норми в този проектозакон?
- Никой не е казал, че ще трябва да строят площадки. Аз бях на среща, на която поканихме представители на кметове от големи, средни и малки общини. В информацията, която ни представиха, нямаше абсолютно никакви възражения. Самите площадки пък могат да се изградят в условията на публично-частни партньорства, включително и с организациите, които събират отпадъците.
Когато община подпише договор с организация за оползотворяване на отпадъците, това ще прави ли договора ексклузивен, тоест общината ще може ли да подписва аналогичен договор с друга фирма от бранша?
- Това е въпрос на договорни отношения и общината може да се разбере с когото иска. Ние не ограничаваме.
Тоест няма да има законово ограничение общината да подпише договор едновременно с две организации например?
- Трябва да се покаже обаче всяка от организациите какви територии обхваща. Защо са две и дали договорът е ефективен.
Създава се впечатление, че когато човекът предостави своите черни и цветни метали на безплатните общински площадки, а те са построени в условията на публично частните партньорства, той ще предостави безплатен скрап на тези компании?
- Той ще даде безплатен скрап на общината.
А общината какво ще го прави?
- Най-вероятно ще го продаде и парите ще постъпят в общината, която да ги използва в интерес на хората.
Повече от 200 фирми публично огласиха, че са против законопроекта, сред тях са и едни от най-големите данъкоплатци и производители?
- Не съм съгласна, най-големите са ни казали, че са съгласни.
Българската асоциация за рециклиране?
- Тази асоциация се раздели. Точно това е причината, че едната част от бизнеса, която иска да е на светло и да спазва правилата и да прекъсне мрежата, в която крадците го обслужват, тази част от бизнеса подкрепя закона.
В момента намеквате, че фирмите, подписали декларацията, са в сивия сектор?
- Не е вярно. Просто ще трябва да се подчинят на този ред, който създаваме. Сега многократно правилата са се променяли и сме се обръщали към фирмите за съдействие по този въпрос.
Няма никакво съдействие от тези асоциации. Ако имаше еднопосочна дейност от страна на бизнеса и държавата да се справим с крадците, може би и регулацията нямаше да бъде толкова строга. Но ние нямаме никаква подкрепа от бизнеса, очевидно това ги удовлетворява.