Преди пет години българският производител на лекарства и превързочни материали "Медика" е една от многото компании по света, които изнасят част от производството си в Китай. Основните причини са две – Китай е един от най-големите производители на памук, има правителствена субсидия за сектора, а работната ръка е евтина.

Сега нещата са се променили, разказва пред "Дневник" изпълнителният директор на "Медика" Пенка Тишкова – субсидиите са спрени, заплатите се повишават, но въпреки това компанията няма намерение да закрива производството там. Наред с повишаването на разходите – почти двойно за пет години, качеството на продукцията също расте и няма проблем с доставките.

Подобни истории могат да ви разкажат фирми по целия свят. Китай дълго време беше приеман като евтината работилница на мултинационалните компании и производител на стоки с невероятно ниска себестойност.

За няколко години обаче това се обърна - страната вече е втората по големина икономика в света след САЩ и походът на инвестициите по-скоро вече се обръща не от богатия Запад към бедния Китай, а от богатите провинции на Поднебесната империя към останалия свят.

Част от този останал свят е и България, където в последните години китайските инвестиции се увеличават значително – за миналата година те са 5.6 млн. евро, ръст от над три пъти спрямо 2009 г. Преди дни китайският премиер Вън Цзябао, който е на посещение в Европа, обяви, че страната ще създаде специален фонд за сътрудничество с държавите от Централна и Източна Европа.

Помощта за задлъжняла Европа вече започна – Пекин отпусна 1 млрд. евро заем на Унгария, а премиерът обяви, че Китай ще продължи да купува еврооблигации, за да подкрепя Стария континент и еврото.

Според директора на Българската агенция за инвестиции Борислав Стефанов интерес от страна на китайски бизнес към България има – основно към земеделски проекти, като по неговите думи скоро ще започне един в тази област. Другите сфери на интерес са към проекти за възобновяеми енергийни източници, наскоро е имало и към машиностроенето, както и към изграждането на инфраструктура.

За възобновяемите енергийни източници една от най-сериозните сделки в последно време е между "Атомейшънпро", дъщерна компания на "Соларпро холдинг" (в който акционер е Иво Прокопиев, съиздател на "Дневник" и "Капитал"), и унгарската Green Solar Equipment Manufacturing за доставка на оборудване за фотоволтаични панели, предназначено за китайския пазар.

Стефанов разказа, че има още 3-4 големи проекта в земеделието. По неофициална информация китайски предприемачи, които планират покупка на земеделски земи у нас, предимно в Северозападна България, а други разглеждат възможности за закупуване на продукция. Шефът на инвестиционната агенция отбеляза, че проблем пред по-сериозни вложения в тази област са малките парцели у нас.

Той посочи, че засега китайските инвестиции у нас не са много – около 20 млн. евро за последните 15 години, като само миналата година те почти са се удвоили. Но потенциалът за привличането им е голям – той се надява, че след като заработи заводът на "Литекс мотор" за автомобили край Ловеч, "интересът и инвестициите ще се отпушат". Като пример за интерес Стефанов посочи, че в момента на посещение у нас е заместник-кметът на Шанхай заедно с делегация.

Според Боян Иванчев, който от няколко години консултира китайски инвеститори, няма област, към която те не биха проявили интерес. Преди години Иванчев е бил консултант по проекта за соларния парк край Ихтиман на "Бета парк".

Иванчев обясни, че няма нищо специално в правенето на бизнес с Китай – предприемачите там са като всички други, изключително коректни са, лесно се работи с тях, но ако един български бизнесмен иска да работи с тях, трябва да бъде подготвен. Той разказва за случаи, когато български производители се опитват да продават стоки на китайския пазар, но не искат да инвестират в маркетинг и реклама и затова опитите им се провалят.

Много представители на българския бизнес обаче все още са скептични към възможностите да правят бизнес с Китай. Голяма част от тях са представители на машиностроителния бранш, който е най-засегнат от китайска конкуренция.

В началото на седмицата посолството на Китай в София и Българската търговско-промишлена палата организираха представяне на Кантонския панаир, един от най-големите в света, пред български бизнесмени. За разлика от предишни срещи този път интерес от страна на българите имаше, макар и залата да не беше препълнена.

Йордан Фердинандов, директор на компанията за търговия с метали "Стийл трейдинг", е един от скептичните към китайски вложения у нас: "Китайците може да дойдат в България, да направят производство, но за нас какво ще остане – само едни заплати ще останат тук. Големите печалби ще се изнесат към Китай" , коментира той пред "Дневник" малко преди началото на форума.

Фердинандов смята, че в земеделието например, където има сериозен интерес от страна на китайски инвеститори, проблемът на българите е повече липсата на предприемчивост – вместо хората тук да направят нещо и да са инициативни, предпочитат по-лесния вариант, в който чужди пари идват, а те са само служители.

Машиностроенето е един от секторите, които още преди години беше засегнат от евтината конкуренция и в комбинация с кризата това сериозно се отрази на българските дружества. Затова и хората от този сектор, които се отнасят положително към новия тигър на Азия, са много малко.

Илия Келешев, председателят на браншова камара "Машиностроене", обясни, че много български компании от сектора са сериозно пострадали както от кризата, така и от все по-силната конкуренция на китайски производители. "Крепежни изделия у нас вече почти не се произвеждат. Масово употребяваните са внос от Китай. Производството стана неизгодно за българските фирми", каза Келешев.

Докато преди години машини от Китай са купувани основно заради ниската им цена, по думите на Келешев това се е променило, защото качеството им вече е много по-високо. Наред с това обаче започват да възникват и определени проблеми при ремонта на доставяни машини – по-скъпи части поради разходите за доставка.

Китайската конкуренция обаче невинаги е минус за българския машиностроителен бранш – западни компании вече се пренасочват обратно от Азия към България в покупката на отливки – причините са повишаването на цената им в Китай и скъпият транспорт до Европа.

Иванчев смята, че българските предприемачи имат много какво да научат от Китай – икономиката там не се движи толкова от правителствени планове, а повече от стимули към определени области и от личната предприемчивост на хората.

И Боян Иванчев, и Борислав Стефанов посочват една от причините страната с около 50 млрд. долара външни инвестиции само за миналата година да има интерес към малка България, дипломатическите отношения - България е и втората държава в света, която през 1949 г. признава съвременната Китайска народна република.

Друга привлекателна черта е членството ни в ЕС и все още евтината и качествена работна ръка. И според тях е въпрос на време и малко повече усилия добрите дипломатическите отношения да се пренесат и към икономиката.

Българското правителство смята, че у нас може да се създават съвместни българско-китайски предприятия в областта на електрониката, текстилната, хранително-вкусова промишленост, селското стопанство, машиностроенето, автомобилостроенето. Това е казал заместник-министърът на икономиката Иво Маринов на среща в понеделник с Ту Гуаншао, заместник-кмет на Шанхай.

Българското правителство вече е приело няколко меморандума за сътрудничество и привличане на китайския бизнес у нас. Преди година икономическият министър Трайчо Трайков обяви, че превръщането на страната ни в спирка за китайски и изобщо инвестиции от източна Азия е част от стратегията за развитие на икономиката ни. Според Маринов България може да бъде "врата за китайските стоки към европейския пазар".

За да изпълнява тези цели, беше решено изграждането на индустриална зона край Божурище. По неофициална информация на "Дневник" проектът се е забавил, защото има проблем със смяната на статута на земята.

По думите на Иво Маринов икономическото министерство работи интензивно за изграждането на индустриалната зона.

Българските предприемачи, които искат да работят с най-бързо развиващата се икономика в света, обаче не са чак толкова много, ако съдим по не особено високия интерес, който проявяват на много от съвместните срещи, или поне не разчитат на тях за работата си.

Преди месец на среща, организирана от Българската търговско-промишлена палата, не отиде никой. Подобни случаи и досега е имало, а неофициално китайски дипломатически източник от София коментира, че според него организацията е била объркана и недостатъчно добра.