Въпреки масовите протести срещу управляващите и тежките сблъсъци с полицията в центъра на Атина вчера парламентът на Гърция прие новия пакет с бюджетни ограничения в опит да отдалечи страната от фалит.

Одобрението беше ключово условие за южната ни съседка да продължи да получава международно финансиране, съобщи "Ройтерс". Това е вторият подобен пакет, след като с първия не бяха изпълнени целите, изисквани от международните кредитори.

Депутатите вчера приеха 5-годишна програма за бюджетни ограничения и вдигане на някои данъци на стойност 28 млрд. евро. Пакетът беше приет със 155 гласа "за" и 138 "против" и това се определя от анализаторите като значителна победа на премиера Георгиос Папандреу.

За днес е насрочено още едно парламентарно гласуване, което според агенция "Ройтерс" ще е още по-напрегнато, тъй като е за промените в законите, чрез които ще се приложат антикризисните мерки. Според финансовия министър Евангелос Венизелос обаче то също ще бъде одобрено. Според анализатори доказателство, че това ще се случи, е и голямата разлика, с която вчера беше приет пакетът.

Докато течеше вчерашното гласуване, ситуацията извън сградата на парламента ескалира. Маскирани младежи замеряха полицията с камъни и други предмети, а тя отговори със сълзотворен газ. Група анархисти, въоръжени с метални прътове, нападна сградата на финансовото министерство, докато течеше гласуването. На моменти площад "Синтагма" пред парламента в Атина приличаше на бойно поле, обобщава "Ройтерс".

Острата съпротива на обществото срещу антикризисните мерки поставя под въпрос способността на правителството да ги приложи на практика. Това означава, че вероятността от фалит в по-дългосрочен план все още не се изключва, особено като се има предвид, че ефектът от бюджетните ограничения все още не се е усетил напълно.

Германският канцлер Ангела Меркел беше една от първите, която изрази задоволството си от приемането на мерките. Тя заяви, че решението е било смело, както и напълно необходимо. "Съжалявам обаче, че опозицията не подкрепи пакета", каза канцлерът.

Президентът на Европейската комисия Жозе Барозу и президентът на Европейския съвет Херман ван Ромпой заявиха в общо изявление, че Атина се е отдалечила от фалита. "Страната предприе важна стъпка към необходимата фискална консолидация и структурните реформи, имащи за цел да стимулират растежа", заявиха те. "Това беше вот на национална отговорност."

Приемането на антикризисната програма е ключово за получаване на следващия транш от първия спасителен пакет на стойност 12 млрд. евро. Ако Атина не получи парите до средата на юли, тя ще обяви фалит.

Еврокомисарят по икономическите и валутните въпроси Оли Рен каза, че Европа няма план Б за Гърция. "Единственият начин за избягване на фалита е парламентът да приеме ревизираната икономическа програма. Мерките трябва да бъдат одобрени, за да може Атина да получи следващия транш", каза той.

Ако всичко мине успешно и днес, вноската трябва да бъде отпусната до 5 юли.

Тогава вниманието на анализатори и инвеститори ще се насочи към изготвянето на втория спасителен пакет за южната ни съседка. Очаква се той да бъде съчетан с първия и страната да получи общо 170 млрд. евро през следващите 4 години.

Новата програма ще включва 50 млрд. евро приходи от приватизация и около 50 млрд. заеми от Европейския фонд за финансова стабилност. Около 30 млрд. евро трябва да дойдат от намесата на частния сектор, което е прецедент в историята на еврозоната.

Планът за преструктуриране на гръцкия дълг в окончателния си вариант, предложен от френските банки, е финансовите компании да презапишат част от изтичащите книжа в датата на падежа им. Източници на "Ройтерс" от финансовия сектор заявиха, че са получили сигнали от рейтинговите агенции, че този план няма да бъде считан за фалит.

Все пак кредитно събитие засега не се изключва напълно, тъй като рейтинговите агенции не са обявили подкрепата си официално. Standard & Poor's заяви в понеделник, че е прекалено рано да се каже каква ще бъде реакцията й. "Не можем да изразим мнението си за нещо, което все още не сме видели", коментира Мирис Криймър, главен анализатор за Европа на S&P.

Германските банки са изразили принципно съгласие с френското решение. Засега обаче не са договорени някои детайли, като например с какъв срок ще са презаписаните облигации. Френските банки предлагат той да е 30 години.

Анализатори коментират, че решението напомня на плана "Брейди", който се е използвал за спасяване на страните от Латинска Америка през 80-те години на миналия век. Разликата е, че новите гръцки облигации, които банките ще купят, няма да са обезпечени с държавни гаранции на страните от еврозоната.

Членът на борда на ЕЦБ Юрген Щарк каза, че това е изключено, тъй като ще наруши договорите за ЕС. Те забраняват страните членки да си отпускат директни помощи.