Гласуваната в сряда обща рамка на бюджетните съкращения, нови данъци и приватизационна стратегия е само малка първа стъпка. По-важно е по-детайлно гласуване на мерките, а най-важното е тяхното въвеждане. За съжаление опитът на Гърция в приватизация, събираемост на данъците и гъвкав пазар на труда засега е негативен.

Въпреки положените досега усилия все още е възможно Гърция да обяви дифолт, макар това да се отсрочва с няколко месеца. Обемът на гръцкия дълг е много голям, бюджетът все още е на дефицит и не се задава ръст в икономиката – следователно дълговото бреме ще продължава да се увеличава и да става все по-непосилно.

Единственият вариант за излизане от ситуацията без дифолт е бърза приватизация (без да се преследва висока продажна цена на активите), бързи и дълбоки реформи, създаващи конкурентна среда в много затворени за външния свят бизнес сфери. Това трябва да е съчетано с постепенна подмяна на частното финансиране с дългосрочно и нисколихвено от ЕС и МВФ, включително ресурс за широко социално подпомагане (обучение и преквалификация), тъй като реформите ще доведат до сериозно сътресение в пазара на труда.

Тази последна мярка трябва да е договорена, първо, за да направи нужните реформи по-лесно продаваеми на гласоподавателите в Гърция. Подобна схема обаче може да бъде още по-успешна, ако Европа се предвижи сериозно напред към по-универсален фискален съюз, не само валутен.

Част от новото официално финансиране трябва да бъде заделена за обратно изкупуване от Гърция на свой държавен дълг. Цените му сега са значително под номинала и по този начин ще се постигне редукция на задълженията.

В момента предвижданите мерки от ЕС като официални кредитори изглеждат като прехвърляне на проблема за близкото бъдеще. Ако стъпките от точка 3 и 4 не се приложат, ще е по-добре да се премине през контролиран дифолт и редукция на официалните задължения, като всички кредитори трябва да понесат пропорционално тежестта. Немислимо е излизане от еврозоната, защото това засяга частни финансови и търговски отношения, базирани на еврото за над 1 трилион евро, а не само държавен дълг от около 300 млрд. евро.

Цялата дискусия, че частните кредитори трябва да се привлекат и да помогнат на Гърция, е илюзорна – те искат да участват в сделка, защото по този начин ще направят вземането си от Атина с по-ниска степен на риск, като го гарантират чрез ЕС. Т.е. сделката е за "спасяване" на европейските кредитори, а не на Гърция. Това е особено ясно от предложението на асоциацията на френските банки – там просто се съдържа механизъм за разсрочване на някои държавни гръцки облигации срещу пълна гаранция на главницата им с инструменти издадени от ЕС.

Тези кредитори ще продължат да получават по-висока лихва спрямо тази, която се полага по облигации, гарантирани от ЕС. Това е особено опасен процес, защото не осигурява намаляване на дълга на Гърция, прехвърля тежест върху данъкоплатците в ЕС. Много по-добре и по-евтино е ЕС да гарантира целия гръцки дълг или постепенно да го замени с дългосрочни официални заеми, отколкото да се използват подобни механизми, маскиращи същината на решението.

Основният проблем на банките в ЕС и другите институционални кредитори от евросъюза на страната са счетоводното отчитане на гръцките държавни облигации – те се водят по номинал, ако се "държат до падеж" независимо каква им е пазарната цена към момента. Събитието, което ще накара тези банки и инвеститори да провизират или отпишат изцяло тези свои позиции, е ако гръцкият държавен дълг влезе в официален дифолт.

Затова се бяга панически от тази тема, а и всички предложения за участие на частни кредитори са квалифицирани с тезата "може да участваме, стига рейтинговите агенции да не присъдят рейтинг D на Гърция". В Европа има вроден страх от пазарни котировки или дериватни инструменти, които биха показал, че даден актив има по-ниска стойност от неговото регулаторно или счетоводно отчитане. Това води до невъзможността да има реална редукция на гръцкия дълг, независимо че неговата пазарна цена към момента е средно 55% от номинала.

За България е изключително важно Гърция да остане в еврозоната и да бъде спасена по адекватен начин поради големите търговски и финансови взаимоотношения между двете държави. План Б трябва да предвижда мерки на държавата и банките за минимизиране на риска и подпомогне на гръцките банки и гръцкия бизнес в България при дифолт. Включително трябва да се търси възможност страната ни да ползва част от инструментите, предвиждани от МВФ и ЕС за Гърция, и да може те да се насочат към бизнесите, зависими от Гърция в България.

Кризата в Гърция предоставя няколко уникални възможности за българския бизнес и банки, от които трябва да се възползват. Кризата до голяма степен отрезвява гръцките партньори и това дава възможност за постигането на много нови договорки. Намаляват се оценките на бизнес имоти в Гърция, което може да накара български фирми да придобият гръцки компании и така да развият бизнеса си. В същото време все пак по-голямата част от българската банкова система не е пряко зависима от Гърция и е възможно да привлича ресурс от гръцки депозанти или инвеститори заради атрактивните лихви у нас.