Падащи рейтинги свиват възможностите за инвестиции на пенсионните фондове
Кризата в Гърция се отразява съвсем реално и у нас, върху по-голяма част от българите, макар те още да не го усещат пряко. Има един бранш, който рядко влиза в центъра на новините, но има значително влияние върху финансовата система на България – това е частното пенсионно осигуряване. То обхваща по-голяма част от българските граждани – всички, родени след 1959 г., работещите при тежки условия на труд и тези, които имат доброволни осигуровки за пенсия.
| Цитати Ангел Джалъзов, КФН "Пенсионните фондове трябва да спазват правилата за сигурност на средствата в банкови депозити. " Даниела Петкова, "Доверие" "Не бихме направили компромис да насочваме средства към други инструменти вместо към депозити." Милен Марков, "Съгласие" "Лихвите на чуждите банки са доста ниски, така че очаквам по-скоро повишено търсене на ДЦК, а не изнасяне в чужбина." |
А фондовете са задължени да имат депозити само в кредитни институции с определен минимален рейтинг – когато някоя банка падне под него, депозитите трябва да бъдат изтеглени. Същото се случва и ако банката изобщо се откаже от изчисление на рейтинг, както се случи например със СИБанк и Юнионбанк.
В същото време парите на един фонд в една банка не могат да бъдат над 5% от активите му. Т.е. ако фондът Х има 100 млн. лв. активи, в банка У могат да са максимум 5 млн. лв. Ако в същото време фондът има и вложения в свързано с банката лице – например още един депозит в компанията майка, стойността на двете не бива да е над 10%. При постоянно понижение на рейтингите броят на позволените за депозити институции постоянно намалява, в същото време активите на фондовете постоянно се увеличават и за тях трябва да се търсят или различни инструменти за инвестиране, или нови банки. А нови банки в този случай могат да се намерят само зад граница.
Големите са по-засегнати
Понижението на рейтингите засяга основно големите фондове – които имат десетки милиони по депозити и банките в България скоро ще започнат да им стават тесни. Според техни представители съвсем реална е възможността все по-голяма част от парите на фондовете да започнат да се влагат в чуждестранни банки. Това може да има негативен ефект върху осигурените в тях и пряко, и косвено. Пряко – лихвите в чужди банки са по-ниски от тези в българските. Косвено – изнасянето на пари зад граница ще изтегля ресурс от икономиката на страната.
Още преди няколко месеца от Асоциацията на пенсионните дружества са предложили на КФН да се направят промени в Наредба №29, с които освен при минимален рейтинг да се позволи влагането в депозит и при издадена гаранция. Например – една българска банка няма кредитен рейтинг, но пенсионни фондове слагат пари на депозит там, а друга институция, с нужния рейтинг, издава гаранция за вземането. Така депозитът ще е 100% гарантиран и ако има затруднения при банката, пенсионният фонд ще е сигурен, че ще получи парите си с издадената гаранция.
От дружествата в никакъв случай не искат занижаване на критериите за рейтинги – много от тях дори имат още по-строги вътрешни правила от тези в наредбата. "Имаме случаи в България – много добри банки, в които бихме вложили пари, но те просто са се отказали от изчисляване на рейтинг", коментира Даниела Петкова, изпълнителен директор на ПОК "Доверие". Петкова смята, че не е правилно рейтингът на една банка задължително да се обвързва с този на държавата, в която работи нейната майка – както се получава с гръцките.
Според нея българските им поделения работят при много по-различна среда, те трябва да отговарят на изисквания на нашето законодателство и надзор и автоматичното им обвързване с гръцката криза не отразява реалното им състояние. Петкова смята, че сегашната ситуация може леко да се облекчи, след като от няколко месеца вече се признават и оценките на Българската агенция за кредитен рейтинг (БАКР) – няколко български банки предпочитат да работят само с нея.
Тя посочи, че по-голям проблем от падащите рейтинги са ограниченията за влагане в една банка – в един момент вероятно ще се окаже, че фондовете са вложили каквото позволява ограничението в разрешените от наредбата банки и останалите пари просто трябва да бъдат насочени към чужбина. "Не бихме направили компромис с решенията си за инвестиции и вместо към депозити да насочваме пари на осигурените към акции или облигации", коментира още Петкова.
"Не е никак лесно да си нагодим портфейлите, ситуацията сега е много сложна", казва Николай Марев, изпълнителен директор на "ДСК-Родина". Думите му са в отговор на въпрос дали с намаляването на банките, отговарящи на критериите, те ще насочват повече пари към акции и дългови книжа. И от "Доверие", и от "ДСК-Родина" казват, че скоро може да се наложи да правят големи депозити в чужди банки, защото просто няма да останат български, отговарящи на условията.
Други обаче смятат, че това само ще насочи пари към различни финансови инструменти. Милен Марков, изпълнителен директор на "Съгласие", смята, че по-скоро ще се повиши търсенето на държавен дълг, защото лихвите по депозити в чужди банки все още са доста ниски.
"С намаляване на банките, отговарящи на условията за депозиране, намаляват и възможностите за по-добри лихви, които да се договарят с тях", посочва Развигор Христов, портфолио мениджър в "Бъдеще". Според него това няма да доведе до изнасянето на капитали в чужбина, а до покупки на български ДЦК.
Никой не иска по-ниски критерии
И Николай Марев, и Даниела Петкова подчертават, че критериите не бива да се занижават, а просто да се помисли за по-широки възможности. Марев посочи, че засега при тях няма тенденция да се правят депозити в чужди банки, но не е изключено тя да започне.
"Пенсионните фондове като сравнително консервативни инвеститори трябва да спазват правилата за сигурност на своите средства в банкови депозити", коментира заместник-председателят на надзора Ангел Джалъзов. Според него по-голямата част от общо 31 банки и клонове у нас отговарят на изискванията, а пенсионните фондове имат депозити в 15 от тях.
Той смята, че банки без рейтинг могат да предложат и по-високи лихви, но тогава рискът ще е по-висок. "Рейтингът не носи никаква гаранция – той няма да ти върне парите, ако нещо се случи с банката", опонира портфолио мениджър в пенсионно дружество.
Част от дружествата обаче казват, че проблем с понижените рейтинги няма – изпълнителният директор на "Алианц България" Страхил Видинов каза, че те спазват по-строги изисквания, спуснати им от централата в Германия, и от две години например нямат право да държат пари в гръцки банки. За по-малките проблемът още не е толкова сериозен, тъй като техните активи все още са далеч от лимита, който могат да вложат в български банки с рейтинг. По думите на Даниела Петкова в "Доверие" също имат дори още по-високи изисквания от тези в наредбата.
Неофициално представители на други пенсионни компании обясниха, че те също имат много по-високи критерии от тези в наредбата на надзора. В списъка на надзора с акредитиращи компании е и Българската агенция за кредитен рейтинг наред с Moody's, Standard&Poor's и Fitch, а някои банки използват услугите само на българската.
"Ние нямаме депозити в банка Х, която има добър рейтинг според БАКР, защото не сме напълно съгласни с високата оценка", коментира представител на пенсионна компания, който не пожела да бъде цитиран. "Мога да направя сравнение между една банка, която има сравнително висок рейтинг от българската агенция, и една, която изобщо не се рейтингова – първата отговаря на условията, втората - не, но според нашите анализи втората е по-стабилна", каза още той.
Една от възможностите за частично решение на проблема с рейтингите е увеличаване на възможностите за инвестиции на фондови пазари в чужбина. От около две години насам те са предпочитани от по-големите фондове по две причини – техните пари са прекалено много за малката и слаболиквидна българска борса и освен това пазарът у нас сериозно изостана от повишенията на чуждите борси.
Това се обсъжда в момента от КФН, откъдето са съгласни, че има нужда от разширение на възможностите за инвестиции. Окончателно решение обаче какви ще бъдат тези промени няма, казват от надзора. Което още повече отдалечава решението на проблемите във времето, защото вероятно това ще трябва да се случи с промени в Кодекса за социално осигуряване, които могат да се приемат само от парламента. Междувременно представители на пенсионния бранш недоволстват, че предложенията им за промени в наредбата за рейтингите и инвестициите са пратени още преди месеци, но и досега отговор на КФН няма. За тези месеци парите на осигурените продължават да растат, а рейтингите – да падат.
По темата работи и Христо Съйнов
| Минималните нива Според Наредба №20 най-ниските нива на оценка за банките, в които пенсионните фондове могат да имат депозити, са следните: - Дългосрочен Ва2 на Moody's, ВВ на S&P или Fitch - Дългосрочен, присъден от друга агенция, одобрена от КФН, при условие че рейтингът съответства на Ваа3 на Moody's, ВВВ- на S&P или Fitch |