Между 130 и 250 милиона лева ще загубят държавните компании НЕК, БДЖ и "Булгаргаз" от фалита на "Кремиковци". Това показва частичната сметка за разпределение на средствата от продажба на производствените активи на комбината, която синдикът Цветан Банков вече е публикувал.

През април регистрираната месец по-рано "Елтрейд къмпани" плати 316 млн. лв. за основните активи на фалиралото дружество, но тези средства са в пъти по-малки от общата сума на натрупаните дългове, която варира между 1.3 и 1.9 млрд. лв. в зависимост от изхода по няколко съдебни дела.

Проблем на държавните дружества е, че през годините са разсрочвали текущите си вземания от комбината, без за тях да искат като гаранция залог на активи. Така от приватизацията до датата на откриване на производство по несъстоятелност - 8 август 2008 г., държавните монополисти са имали вземания за 130 млн. лв.

След тази дата се натрупват още близо 120 млн. лв. задължения, които по закон не могат да се обезпечават, но въпреки това фирмите обслужваха комбината с разрешение на кабинета на тройната коалиция, а след това и в първите 7 месеца от управлението на ГЕРБ.

При подписване на разсрочванията обаче металургичното дружество не е залагало свои активи като обезпечение и днес вземанията на държавните компании са класирани на 8-ми ред, за които по думите на синдика на този етап "няма достатъчно средства за удовлетворяване".

За разлика от тях фирмите с обезпечени вземания са класирани на първи ред и получават 100% от средствата, които осигурява продажбата на заложените в тяхна полза активи. Сред тях обаче също има губещи. Най-големите са собствениците на кремиковски облигации, които бяха емитирани през 2006 г. и търгувани на Лондонската фондова борса.

Оказа се, че продажбата на коксохимическото производство, доменните пещи, линията за непрекъсната разливка и агломерационния завод е осигурила 80.52 млн. лв., с което се покриват само 8.68% от облигационното вземане, което с лихвите към момента е около 927.33 млн. лв. По този повод днес един от собствениците на дългови книжа коментира, че е силно изненадан и е очаквал удовлетворяване между 13 и 16% от номинала на вземането.

Повече е получила Първа инвестиционна банка, която купи вземането на "Арселор Митал" в размер на 47.97 млн. лв. Днес частичната сметка отрежда на ПИБ 41.79 млн. лв., или 87.1% от номинала на вземането, което бе обезпечено със залог на завода за студено валцуване.

Загубите на държавните предприятия обаче са още по-значителни,  като се вземат предвид и натрупаните суми след откриване на процедурата по несъстоятелност. Те са класирани на 7-ми ред, но и за тях средствата не са достатъчни, а по приблизителни оценки това са още 120 млн. лв., или трите държавни монополиста имат общо да събират от комбината около 250 млн. лв. и за тяхното удовлетворяване средствата не са достатъчни.

Въпреки че вече бе открита процедура по несъстоятелност през есента на 2008 г., БДЖ, НЕК и "Булгаргаз" продължиха да обслужват "Кремиковци", въпреки че обезпечения по новите им вземания не можеше да се правят.

Така правителството на Сергей Станишев опитваше да запази коксохимическото производство, чието спиране би го унищожило като актив. Природен газ за него спря да се подава през май 2009 г. За останалите производства обаче остана подаването на ток и газ, както и железопътното обслужване, въпреки че и те бяха губещи според финансовите отчети за 2009 г.

Това продължи и в първите месеци от управлението на ГЕРБ, до началото на 2010 г., когато оздравителният план бе практически отхвърлен с отказа на финансовия министър да разсрочи публичните държавни вземания, за чието плащане днес вече средствата са осигурени.

С отхвърлянето на оздравителния план държавните компании на практика престанаха да обслужват комбината, като свитите доставки на ток, газ и транспортни услуги се ограничаваха само до необходимото за поддръжка на активите.

Потърсени за коментар, вчера от БДЖ казаха, че цялото ръководство на компанията е заето и не може да отговаря на въпроси по темата. Подобен отговор дойде и от "Булгаргаз", а от НЕК просто не коментираха.

Възможност за частично покритие на загубите държавните фирми все пак имат, ако синдикът спечели съдебните дела за разтрогване на продажбата на активи, като например за почивната станция в "Китен" и други имоти в София.

Сделките са сключвани, когато Александър Томов (юли 2007 - февруари 2008 г.) бе изпълнителен директор на дружеството, но и по-рано. Преди приватизаторът Валентин Захариев да продаде комбината на Прамод Митал, той обособи станцията в Китен като отделен актив и я продаде на друга своя фирма. Общата оценка на активите, за които се водят съдебни спорове, е в пъти по-малка от вземанията на монополистите.

Металурзите, чиито заплати се даваха частично или със закъснение, получават 100% от вземанията си. В списъка със сметката те са класирани на 3-ти и 4-ти ред, които са вземания по трудови правоотношения съответно след и преди датата за откриване на производството.

В сметката са записани 6273 вземания на работници и служители, които те ще получат в пълен размер, като за тях са отделени 50.72 млн. лв.

Публичните държавни вземания също ще бъдат удовлетворени напълно, като за претенции на НАП (включително и по несъбрани вземания на НОИ), Държавна агенция "Резерв и военновременни запаси" и община Своге са заделени общо 111 млн. лв.

Като единствен кандидат на четвъртия търг, обявен от синдика, "Елтрейд къмпани" купи за 316 млн. лв. основните активи на "Кремиковци", включващи производствените мощности, оборудване, сгради, транспортни средства и имоти.

Набраните средства обаче са в пъти по-малко от дълговете на комбината, които се оценяват между 1.4 и 1.9 млрд. лв. в зависимост от това дали съдът ще признае вземането на държавата от 795 млн. лв. за отпусната преди 12 години неправомерна държавна помощ.

Дори и решението на съда да се окаже в полза на правителството, това вземане ще се нареди на ред 6, както и сегашните публични държавни вземания, което означава, че ще е практически несъбираемо.

В момента тече двуседмичен срок, в който кредиторите могат да обжалват този план на разпределение в Софийски градски съд.