Планът за Гърция тръгна с оптимизъм и опасения
Финансовите пазари, европейските политици и дори една рейтингова агенция приветстваха обявеното в петък ново споразумение за преодоляване на гръцката дългова криза, предаде "Ройтерс". Оптимизмът им обаче беше съчетан със съмнения за дългосрочната ефективност на втория спасителен пакет.
Втората помощна схема за Атина беше на практика договорена между германския канцлер Ангела Меркел и френския президент Никола Саркози. Ден по-късно планът беше приет на среща на лидерите от еврозоната в Брюксел.
24% намаление на дълга
Новият пакет за първи път включва участие на частни инвеститори, съобщи в. "Файненшъл таймс". Страните от еврозоната се разбраха да отпуснат заеми от 109 млрд. евро на Атина. Допълнително ще се търсят около 37 млрд. евро от частните инвеститори, а 13 млрд. ще се осигурят за програмата за обратно изкупуване на дълг.
По този начин целият втори спасителен пакет се оценява на 159 млрд. евро (виж графиката). Освен това Атина ще получи останалите все още непреведени 45 млрд. евро от миналогодишния пакет, който бе с обща стойност 110 млрд. евро.
Участието на частните инвеститори ще стане по два начина. Първият е замяна на притежаваните от тях в момента облигации с по-дългосрочни. Вторият предвижда парите, получени при падежа на книжа сега, да се реинвестират в други дългови книжа на страната. Това обаче ще става само по желание на частните кредитори. Точният размер на техния принос в помощта ще бъде ясен, когато те обявят желанието си за участие в плана.
Предвижда се обаче дългът на южната ни съседка да бъде намален с 24%. Това не е кой знае колко, като се има предвид, че общият му размер надминава 150% от годишното производство на икономиката.
Все пак финансовите пазари реагираха позитивно на постигнатото споразумение. Фондовите пазари и най-вече банковите акции и еврото поскъпнаха. Стойността на гръцките, ирландските и испанските облигации се повиши. Постепенно обаче първоначалният оптимизъм намаля и пазарите леко се отдръпнаха.
Ръководителят на рейтинговата агенция "Фич" Дейвид Райли коментира, че споразумението на европейските лидери е стъпка към осигуряване на финансова стабилност в еврозоната. Все пак рейтинговата агенция коментира, че ще постави постави оценка D (default - фалит) на гръцките облигации, които бъдат заменени за нови дългови книжа. Страната пък ще изпадне в частичен фалит.
Когато бъдат емитирани новите облигации обаче, агенцията ще им повиши рейтинга до подинвестиционно равнище.
4 варианта за частните кредитори
На облигационерите са им предоставени общо 4 възможности за участие – три типа на замяна на облигации с по-кратък срок с такива с по-дълъг и план за реинвестиране, като разликата при тях e в различните срокове на падеж и размер на лихвите.
Книжата ще са гарантирани с безлихвени облигации на европейския фонд за финансова стабилност (които притежават най-безрисковия кредитен рейтинг - ААА). Това означава, че еврозоната гарантира главницата, но не й лихвата на новите облигации.
Към всичко това се очаква да бъдат добавени още 13 млрд. долара по програмата за обратно изкупуване на дълг. При нея облигационерите трябва да продадат притежаваните от тях дългови книжа на Гърция на по-ниска цена от номиналната. В общия документ след срещата е посочено, че частният сектор се очаква да допринесе със 106 млрд. евро в подкрепа за Гърция в рамките на периода 2011 - 2019 г.
Според Института за международни финанси (IIF) планът ще привлече 90% от частните кредитори. Ако участват в схемата, банките ще отчетат загуба от 21% от нетната стойност на държаните от тях книжа и ще отпишат около 20.6 млрд. евро, което ще предизвика частичен фалит на южната ни съседка. Анонимен източник на "Ройтерс" твърди, че операцията по замяна на дълга трябва да се случи в края на август и началото на септември.
Някои европейски политици коментираха, че принуждаването на банките да поемат част от тежестта за спасяване на страната може да дестабилизира пазарите и е било по-добре да се избегне. Според тях обаче без тази стъпка планът е нямало да бъде подкрепен от Меркел.
Банките в Гърция ще бъдат финансирани с 20 млрд. евро
От 109-те млрд. евро за Атина 34 млрд. ще се използват за финансиране на бюджета на страната. Инвеститорите ще бъдат насърчени да се включат в програмата за замяна на облигации с 35 млрд. евро, а 20 млрд. ще се използват за обратно изкупуване на облигации. Банковата система на южната ни съседка пък ще бъде рекапитализирана с 20 млрд. евро.
В случай на фалит ще бъдат използвани допълнителни 35 млрд. евро за гарантиране на стабилността на гръцките банки.
Целта на пакета е да се овладее кризата и да се спре разпространението й към други членки на валутния съюз. Голяма част от европейците обаче не желаят Атина да бъде спасявана с техните пари. Това е причината политиците да настояват частните кредитори да поемат част от тежестта.
"Ако идеята е била да се понижи дълговото бреме до устойчиво равнище, то тогава пакетът не е структуриран правилно", смята Никола Верон, анализатор от брюкселския институт Bruegel, цитиран от "Но Йорк таймс". "Не смятам обаче, че това е била основната цел", допълни той.
Финансовият министър на Франция Франсоа Бароан побърза да успокои гражданите на страната, че помощта за Атина няма да наложи антикризисни ограничения. Той допълни, че средствата, които Париж ще отпусне, няма да се отразят директно на публичните й финанси.
Анализатори са на мнение, че участието на частните кредитори до известна степен служи за политически цели в Западна Европа. Съществува обаче опасността по този начин да се предизвика пазарен шок, който да засегне държави, досега останали далеч от дълговите проблеми.
По време на срещата на върха президентът на ЕЦБ Жан-Клод Трише е показал графика, демонстрираща колко близко са обвързани приказките за намеса на частния сектор с движението на облигациите в еврозоната.
"Не мисля, че проблемите на еврозоната са приключили", каза още Верон. "Позициите на Ирландия и Португалия обаче са стабилизирани. Вероятността те да изпълнят антикризисните си програми е много по-голяма, отколкото преди срещата", допълни той.
Верон говори за промените във Европейския фонд за финансова стабилност (EFSF), които бяха договорени на срещата.
Лидерите се споразумяха за условията по спасителните заеми, които отпуска Европейският фонд за финансова стабилност (EFSF). Трите задлъжнели страни – Ирландия, Гърция и Португалия, ще получат отстъпка в лихвите. В момента те варират от 4.5% до 5.8% и се предвижда да паднат на 3.5%. Допълнително срокът за погасяване на заемите се увеличава от 7 и половина години на до 30 години, като минимумът е 15 години, а гратисният период е от 10 години.
Фондът ще може да кредитира страните членки превантивно, а няма да се изчаква, докато дълговите пазари ги изхвърлят. EFSF ще може да финансира правителствата с цел рекапитализиране на банки, дори и те да не получават помощи от ЕС и МВФ.
Кризисният фонд ще може за пръв път да изкупува облигации директно от вторичния пазар. По този начин ще може да се контролира лихвата, която правителствата плащат за набиране на средства. Подобни интервенции обаче ще стават след задълбочен анализ от ЕЦБ и след единодушно решение на страните в еврозоната.
Някои анализатори обаче се съмняват в ефективността на последната стъпка. Според тях, за да сработят новите правомощия, фондът трябва да получи допълнителни средства. Засега обаче това не се предвижда, което означава, че може да се наложи преразглеждане на стъпката. Освен това промените във EFSF трябва да бъдат приети на парламентарно равнище, което може да е проблем. Словакия например предупреди, че може и да не успее да гарантира подкрепа.
| Какви ще са ефектите от сделката? "Ню Йорк таймс" пита водещи икономисти какви ефекти можем да очакваме вследствие на приетото споразумение. Какви ефекти би оказал "частичният фалит" върху гръцката икономика? Споразумението ще помогне на Гърция, но по всяка вероятност недостатъчно. Понижението на дълга изглежда прекалено малко, което означава, че балансирането на бюджета ще бъде трудно. Идеята, че страната ще успее да ограничи дълга си навреме при наличието на големи бюджетни ограничения, беше триумф на надеждата над реалността. Европейските лидери вече признават, че преструктурирането трябва да играе важна роля в помощта за страната. Участието на частните кредитори и директните помощи за Атина могат да помогнат за преодоляване на кризата, но няма да решат дългосрочните проблеми с конкурентността на икономиката й. При наличие на фалит рецесиите обикновено са по-дълбоки, като спадът на БВП достига средно 5%. Позитивното в случая е, че възстановяването започва в годината след фалита. Какви биха били предизвикателствата за изпълнението на плана? Фалитът или преструктурирането е по-прост, когато дългът се държи от малък брой кредитори. В противен случай обикновено се наблюдава объркване сред инвеститорите. Те водят дела в различни държави, с различни правни норми в опит да си осигурят най-добрия изход от ситуацията. Случващото се с Гърция няма да е по-различно. Краткосрочната пазарна реакция най-вероятно ще е позитивна. Въпросът е дали Европа, а и глобалната икономика ще продължи да отчита стабилен икономически растеж. Политиците твърдят, че решението за Гърция се отнася единствено и само до страната. Не се знае обаче дали ситуацията няма да се повтори с останалите задлъжнели членки на еврозоната. Тази декларация може да се окаже поредният триумф на надеждата над здравия разум. По всяка вероятност помощта ще срещне съпротивата на гласоподавателите в Европа, които не желаят да дават повече пари на Атина. Защо ЕЦБ не приемаше "частичния фалит", а изведнъж промени позицията си? ЕЦБ се опасяваше, че подобна стъпка ще повиши лихвата по облигациите на страните от периферията. В последно време се увеличи пазарният натиск над Италия и Испания. В момента монетарната институция приема, че има достатъчно средства за спасяване на която и да е задлъжняла държава. С течение на времето стана пределно ясно, че единствено с антикризисни ограничения и заеми не може да се излезе от кризата. Какви опасения се пораждат относно европейските банки? Банките по всяка вероятност ще изискат допълнителни правителствени помощи, за да се рекапитализират. Политиците обаче не подготвят общоевропейско решение. Това означава, че отново ще се действа поотделно за всяка финансова институция. Позитивното в случая е, че преструктурирането се случва, след като от много време са ясни реалните задължения на Гърция и каква е експозицията на банките в облигациите й. Липсва елементът на изненада, който може да срине сектора. |
| Анкета: Как ще ви засегне частичният фалит на Гърция Антон Петров, регионален мениджър на "Виохалко" за България Не очаквам гръцката криза да се отрази пряко на компанията ни. По принцип големите експортно ориентирани дружества не са обвързани толкова с местната икономика, което ги предпазва в случая. В момента състоянието на дружеството е обнадеждаващо, износът ни се увеличава, като дори отделни поръчки достигат до нивата на предкризисната 2008 г. Вече започнахме да назначаваме още хора, но това няма да стане толкова рязко, колкото беше при тяхното освобождаване заради кризата. Теодор Бобочиков, генерален мениджър на AES Wind Development Гръцките инвестиции не са били двигател на развитието на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) в България и събитията там едва ли ще се отразят на инвестициите във ВЕИ у нас. В момента гръцките банки и фирми биха си вложили парите навън, в по-стабилни държави, но разполагат с по-малко капитали. Някои търговци и износители на енергия в България могат да пострадат, защото кризата в Гърция означава по-ниско потребление, макар голяма част от внасяната енергия да се препродава в Италия. Светлин Николчев, собственик и управител на компанията за дограма "Ролпласт" Досега кризата в Гърция се е отразила само положително върху бизнеса ни, тъй като много гръцки фирми затвориха и клиентите им са се насочили у нас, а други изнесоха производството си тук. Ако обаче се стигне до фалит, това със сигурност ще бъде проблем и за нас. Но според мен е малко вероятно да се случи. Асен Христов, председател на надзорния съвет на "Еврохолд България" Фалит на Гърция ще се отрази на всички. Всички гръцки, а и не само гръцки банки ще започнат да се нуждаят от капитал, който ще се намира все по-трудно, ликвидността ще се свие, а от това ще пострада целият бизнес. Подкрепям обаче мярка като частичен фалит, защото тази ситуация трябва най-сетне да се реши. Но според мен до пълен фалит на страната няма да се стигне. Владимир Нечев, дилър в Инвестбанк Банките могат да се окажат проводник на затрудненията - те ще се нуждаят от по-големи провизии, защото ще правят повече обезценки, а това косвено ще се отрази и на потреблението на домакинствата у нас. Христо Банчев, директор на производителя на водомери "Беласица" Задълбочаването на кризата в Гърция няма да се отрази на компанията ни, но в региона на Петрич положението вече е много лошо. Ваньо Алексиев, собственик на транспортната фирма "Биомет" Извършваме много крусове от Европа за Гърция и евентуално свиване на потреблението в страната заради задълбочаване на икономическата криза ще се отрази зле на бизнеса на фирмата. Въпреки че за проблемите на Гърция се говори отдавна, досега не забелязваме спад в товарите от и за страната. За България, в която дори се заговори за край на кризата, обаче нещата не стоят така. Тук потреблението остава свито, което се отразява в непрекъснат спад на товарите от 2008 г. насам, а за Гърция това не важи. Ако нещата там се влошат, това ще ни се отрази доста неприятно. Другият риск са гръцките банки в България. Всъщности ние работим точно с такава банка, но ни уверяват, че имат добра капитализация. Въпреки това имаме едно наум. |