Само две седмици след като публичнo обяви "ние казваме не на частичния фалит", президентът на Европейската централна банка Жан-Клод Трише се съгласи на сделка, изработена от лидерите на Германия и Франция. Сделка, която ще доведе именно до това, посочва "Ройтерс" в свой анализ.

Бил ли е принуден със сила се обърне на 180 градуса? Подобна промяна в позицията би изглеждала ужасно за ЕЦБ, след като през май миналата година банката изневери на принципите си, купувайки държавни облигации, като само 4 дни по-рано говорители бяха заявили, че подобна опция дори не е обсъждана.

Но ако се вгледаме по-внимателно в подробностите на сделката, договорена в Брюксел миналия четвъртък, ще забележим, че крайният резултат е по-комплексен от проста "загуба" за ЕЦБ по казуса за частичния фалит.

Трише се огъна по този въпрос, но така постигна по-широка сделка, с която тежестта за справяне с кризата бе прехвърлена на правителствата и частните притежатели на облигации. Участието на частните инвеститори бе защитено по такъв начин, че да бъде ограничена опасността от "зараза" на останалите икономики от еврозоната.

Именно това бяха и най-големите страхове на Трише – че участието на частни инвеститори може да доведе до срив във финансовите пазари подобен на този след фалита на Lehman Brothers и че ЕЦБ може да се окаже в позиция, в която ще финансира фалирали правителства и банки.

От друга страна, германският канцел Ангела Меркел получи участието на частния сектор, от което се нуждаеше, за да убеди законодателите и гласоподавателите в Германия да одобрят сделката. В замяна тя се съгласи на отписване на гръцки дълг.

Преди срещата в Брюксел Трише държеше на твърдата си позиция, настоявайки, че ЕЦБ няма да приеме фалирали облигации като гаранция при финансиране на банките.

В горещите спорове с правителствата от еврозоната именно гаранциите бяха най-силният му коз. Отказът да бъдат приети суверенни облигации на Гърция като гаранция биха лишили гръцките банки от средства, на които разчитат. По този начин би пострадала икономиката на страната и биха се появили рискове от прехвърляне на проблемите към други страни от еврозоната.

Позицията на Трише имаше за цел правителствата от еврозоната – независимо дали с помощта на частния сектор, да поемат разходите по справянето с кризата вместо това да направи ЕЦБ, която се опасяваше за своята независимост.

Маневрата проработи.

Въпреки че Трише бе поставен в неудобна ситуация по въпроса за частичния фалит, в крайна сметка правителствата от еврозоната ще платят за увеличаване на гаранциите. Така гръцките банки ще могат да продължат да взимат заеми от ЕЦБ, без да се налага централната банка да печата пари, за да финансира Гърция.

Също така правителствата дадоха на Европейският фонд за финансова стабилност (EFSF) правото да купува облигации на вторичния пазар. Освен това те подчертаха, че намесата на частния сектор в помощта за Гърция ще бъде изключение и няма да бъде прилагана при други държави.

Това би трябвало да успокои страховете на ЕЦБ от евентуална зараза.

Трише, чийто мандат като президент на ЕЦБ изтича през октомври, се сдоби с репутацията както на добър централен банкер, така и на добър дипломат.

Възпитаник на елитната френска академия за публична администрация ENA, той се съгласи на покупката на облигации от страна на ЕЦБ само в замяна на създаването на EFSF от правителствата от еврозоната.

Сделката от миналата седмица позволява на ЕЦБ да излезе от фискалното минно поле, в което попадна с плана за купуване на облигации. Така наследникът на Трише – италианецът Марио Драги, ще поеме централна банка, съсредоточена върху постигането на ценова стабилност.

Облигационната програма е нещо, от което ЕЦБ отчаяно се опитваше да се отърве. Бившият шеф на Бундесбанк (германската централна банка) Аксел Вебер публично й се противопостави и след като бе изолиран от управителния съвет на ЕЦБ, напусна поста си през април миналата година.

Давайки права на EFSF за купуване на облигации, правителствата от еврозоната на практика облекчиха ЕЦБ от това бреме. Така Трише успя да измъкне централната банка от фискалната отговорност, която тя пое с такова нежелание.

На Трише му трябваха здрави нерви, за да постигне подобен резултат.

Той летя за Берлин в последния момент миналата сряда, за да се присъедини към Меркел и френския президент Никола Саркози, които вече 5 часа бяха подготвяли широката сделка за дълга на еврозоната.

Въпреки че се включи късно, и то само в ролята на съветник, Трише помогна за постигането на сделка, която удовлетворяваше изискванията на ЕЦБ, и спечели доверието на финансовите пазари.

Но компромисът си имаше цена. Освен че бе поставен в неудобна позиция заради частичния фалит, Трише рискува вътрешни несъгласия в управителния съвет на ЕЦБ от страна на настоящия шеф на Бундесбанк Йенс Вайдман, който е най-силният от 17-те централни банкери на еврозоната.

Вайдман се противопостави на фалита, намесата на частния сектор и даването на още права на EFSF да купува държавни облигации. Той се опасяваше, че подобно развитие ще създаде "трансферен съюз", в който по-слабите държави няма да имат стимул да поддържат фискална дисциплина.

Фактът, че договорената сделка включва всички тези елементи, едва ли е зарадвал Вайдман, който е бивш икономически съветник на Меркел. Той е противник както на частичния фалит и включването на частните инвеститори в спасителния пакет, така и в подсилването на EFSF.

Тази му позиция е точка на конфликт както с Трише, така и с Меркел, което създава неприятен разрив между водещите политици в най-голямата икономика в Европа.

Вайдман няма да последва стъпките на Вебер и да напусне, но спечелването на неговото доверие ще бъде предизвикателство, което Трише ще остави за Драги. Във всяко друго отношение обаче Драги ще наследи централна банка, която ще бъде свободна да се съсредоточи върху основното си задължение - борбата с инфлацията.