Бизнесът е доволен от търговските аташета, но не знае какво точно вършат

Бизнесът е доволен от търговските аташета, но не знае какво точно вършат

- Липсва обратна връзка с представителите на държавата
Всеки търговски представител трябва да е допринесъл за минимум 100 млн. евро износ за една година, за да може да се каже, че е свършил работата си. Този критерий за оценка предложи председателят на Българската търговско-промишлена палата (БТПП) Цветан Симеонов по време на втората поред годишна среща на търговските представители от икономическото министерство с бизнеса.
По думите му за последната година има значителен напредък в работата на аташетата, но все още като пропуск остава обратната връзка с какво те са допринесли за развитието на икономическите отношения с определена страна. Симеонов дори предложи да се основе годишна награда за най-активен и ефективен търговски аташе.
На подобно мнение бяха представителите на Конфедерацията на индустриалците и работодателите в България (КРИБ) и на Българската стопанска камара (БСК). "Споделяме добрите думи за постигнатото в областта на търговските представители, надяваме се да има ефекти от дейността им, но все още не сме запознати с тях", обясни зам.-председателят на БСК Георги Шиваров.
От браншовата организация предлагат да има система от критерии, по които да се оценява работата на всеки търговски аташе, защото в момента липсва информация с какво точно се занимават представителите на икономическото министерство. Подобна система предложи и Саша Безуханова от КРИБ, която също констатира, че няма обратна връзка.
"Резултатите на търговските представители не трябва да се разглеждат еднозначно. Не може да се оцени каква част от инвестициите са привлечени благодарение на тяхната работа, нито как са подпомогнали износа като обем. Търговският представител е инструмент за провеждането на държавната политика навън", обясни икономическия министър Трайчо Трайков.
Той допълни, че одобрява идеята да бъде създадена система за обратна връзка и докладите на всеки от държавните представители да бъдат огласявани публично в края на годината. Трайков се съгласи и със създаването на награда за най-добре работещите представители.
Самият той призна, че трябва да има обвързване между постигнатите резултати от конкретен представител и неговото заплащане, но в момента министерството няма ресурс за двустепенна система на заплащане - заплата плюс бонус. "Все пак доброто представяне на търговския представител гарантира неговото добро кариерно развитие", обясни министърът.
"Не може всички търговски представители да се поставят под общ знаменател, трябва да се отчита спецификата на работа на всеки от тях в различните държави. Не е все едно да си търговски представител в Македония и в Германия", допълни зам.-министър на икономиката Иво Маринов.
България има 56 търговски представители в 44 държави. Страната има икономически насочени аташета там, където държавата има посолства. Последните назначения са в Израел и Южна Корея. Търговските представители обаче не са служители на външното министерство, а на икономическото. Годишният бюджет на ведомството за тази дейност е 7.8 млн. лв., или около 9.5% от парите на цялото ведомство.
От тази година страната планира да създаде свои специализирани аташета в Германия и Русия, които да отговарят само и единствено за туризма. Двете държави са подбрани, защото именно от тях идват основната част от туристите в България.
Зам.-икономическият министър Иво Маринов допълни още, че разходите за тяхното назначаване ще бъдат минимални, но не съобщи какъв точно е бюджетът за издръжката им. Идея за специализирани държавни представители зад граница има и земеделското министерство, което се е насочило към Франция, Белгия, Германия и Русия.
От една година търговските аташета на България се избират с конкурс и имат мандати от три години. Досега икономическото министерство е избрало 20 нови аташета, като 9 от тях са бивши служители на ведомството.
По думите на икономическия министър Трайчо Трайков аташетата имат две основни задачи - да представляват икономическите политики на държавата в чужбина и да помагат на българския и чуждия бизнес да срещат интересите си.