Лихвите по новоотпусканите кредити през юни са отбелязали намаление, а по тези за съществуващи клиенти, както обикновено, се задържат на предишните си нива. Това показват данните на БНБ към края на юни 2011 г. Това е валидно както за фирмените заеми, така и за тези за домакинствата - жилищни и потребителски.

Кредитите за потребление в левове са отбелязали незначително повишение от 0.08 процентни пункта.

След като през май заемите за бизнеса поскъпнаха, през миналия месец лихвите са отчели корекция в посока надолу. Такава е тенденцията от средата на миналата година.

Наблюдават се обаче и месечни флуктуации в обратна посока - като тази през май или поскъпването на левовите фирмени заеми през предходните четири поредни месеца. При евровите кредити поскъпването през април и май беше в размери, които доведоха до изкачване на лихвите на най-високи нива от началото на кризата (9.55% за май и 9.59% за април).

През миналия месец обаче лихвите отново спадат, като цената на фирмените кредити в евро е намаляла с 1.36 процентни пункта до 8.19%, но остава по-висока от нивото й преди една готина. За левовите заеми ефективният годишен лихвен процент е 8.61% за юни, което е намаление с 0.24 пр. п.

Месечните флуктуации, които се наблюдават в корекциите на лихвите, може да се дължат на различни еднократни ефекти, като например единични сделки за отпускане на по-голям по размер заем в сегмента на големите корпоративни клиенти. Там компаниите получават и лихви на нива от ЮРИБОР + 2-3%, докато за средните и дребните фирми финансирането все още остава скъпо.

Средно лихвата за инвестиционен заем за предприятие от средния и дребния бизнес е около 10%. По-високата цена на ресурса се обуславя от нивото на риск в средата, риска на конкретните компании и секторите, в които работят.

На този етап се оказва, че все още ситуацията в корпоративния сектор не е много променена - от една страна, фирмите, на които банките са готови да отпуснат финансиране (в добро състояние и с перспектива), не проявяват готовност за инвестиции или разширяване на дейността.

От друга - тези, които искат кредитиране или не отговарят на изискванията на банките, или често то е за изплащане на други съществуващи задължения, което също се преценява като рисково финансиране от кредитните институции.

Така забавянето във възстановяването на икономиката ни, което банкери посочваха още в края на миналата година, държи лихвите на високи нива, кредитирането свито, банките с намалени приходи, а компаниите в застой или с пресъхнали обороти.

Към това се прибавя и непредвидимата ситуация на международните пазари заради дълговата криза в някои страни в Европа. Очакванията са за увеличаване на лихвите на финансовите пазари там, което отново ще бъде калкулирано в цената на ресурса у нас.

Намаление на лихвите има и в банкирането на дребно. Пониженията обаче са основно при новодоговорените кредити (т.нар. нови клиенти). Там нивата спадат заради почти постоянните промоции на банките, при които лихвата за първоначалния период е по-ниска, особено при жилищните заеми. При кредитите за стари клиенти обаче лихвите се задържат на нивата си без промяна, като са с около 0.5-1 до 2 процентни пункта по-високи (ефективна годишна лихва средно за пазара).

Спадът в лихвите, които са един от компонентите на годишния процент на разходите (ГПР) заедно с всички такси и комисиони, води до намаление и в ГПР по различните видове заеми - за жилищните в левове и евро е съответно 9.01% и 8.64%. При потребителските е 13.77% за левови и 10.8% за евро. През миналия месец е имало несъществено повишение на потребителските кредити в левове - с 0.08 пр. п. до 12.16%.