Представители на развиващите се пазари предупредиха, че Международният валутен фонд (МВФ) не трябва да налива допълнителни големи суми в икономиката на Гърция, съобщи "Файненшъл таймс". Те се опасяват, че ситуацията в страната е прекалено несигурна и проблемите й може да се прехвърлят върху тях.

Според управляващите на най-големите развиващи се икономики детайлите по новия план за Гърция са неясни, а участието на частните инвеститори в него е неадекватно. Новият ръководител на МВФ Кристин Лагард трябва да обяви скоро каква сума фондът ще отпусне на южната ни съседка. Съпротивата от страна на развиващите се икономики може да затрудни взимането на това решение.

Пауло Ногера Батиста, представляващ Бразилия и 8 други държави в управителния съвет на МВФ, заяви, че гръцките антикризисни ограничения са прекалено строги, а участието на частните инвеститори е прекалено малко.

Батиста заяви, че това е първото важно решение на Кристин Лагард (бивш финансов министър на  Франция) начело на фонда. По думите му тя имa идеална възможност да докаже, че се е отделила от европейските си корени.

Индийският представител в МВФ Арвинд Вирмани коментира, че новият план за спасяване на Гърция се концентрира главно върху краткосрочните финансови проблеми на страната. Според него дълговото бреме на Атина остава прекалено високо, което може да създаде подобни проблеми в бъдеще.

В края на миналата седмица лидерите на еврозоната приеха нов план за спасяване на Гърция. Той предвижда страната да получи допълнителни 109 млрд. евро. Освен това част от задълженията й ще бъдат преструктурирани, което ще понижи дълговото й бреме с 21%. Институтът за международни финанси коментира, че планът зависи от допълнително финансиране от страна на МВФ.

Засега не е ясно колко фондът ще отпусне на Атина. Участието му в първия пакет на стойност 110 млрд. евро се равняваше на 30 млрд. евро.