След месеци на разгорещени преговори и политически противопоставяния управляващите и опозицията в САЩ се споразумяха да повишат тавана на държавния дълг, предаде агенция "Ройтерс". Това се случи ден преди страната да остане без средства за обслужване на задълженията си и да обяви технически фалит.

Сделката беше обявена късно в неделя от президента Барак Обама. Тя предвижда вдигане на тавана на дълга с 2.4 трлн. долара и ограничаване на бюджетния дефицит със същия размер от около 2.4 трлн. долара през следващото десетилетие. По думите на Обама споразумението ще сложи край на кризата, която Вашингтон създаде.

Президентът коментира, че предложените ограничения ще свалят вътрешните разходи до най-ниското им равнище от времето на Дуайт Айзенхауер (50-те години на миналия век). Той обаче допълни, че това няма да се отрази на "крехката икономика".

Сделката все още трябва да премине през Сената и Конгреса. Според представители и на републиканците, и на демократите обаче тя ще бъде приета преди полунощ във вторник. Това е крайният срок, след който страната нямаше да може да погасява задълженията си, ако решението не бъде облечено в закон.

Договорката предвижда повишаване на тавана на дълга, в момента 14.3 трлн. долара, с 2.4 трлн. долара на два етапа. Това ще позволи на Вашингтон да заема от пазарите поне до 2013 г. 400 млрд. долара от сумата ще могат да се ползват незабавно, а останалите ще бъдат разпределяни с решение на Конгреса.

Бъдещото вдигане на тавана на държавния дълг обаче ще може да бъде спирано само ако за това се обявят две трети от конгресмените. По този начин се гарантира, че през изборната 2012 г. няма да се наложат подобни напрегнати преговори между Белия дом и лидерите на републиканците. Това беше ключово изискване на президента Обама.

Условието на републиканците да подкрепят сделката пък беше да се предприемат мерки за ограничаване на дефицита. Това е причината сключеното споразумение да предвижда съкращаване на разходите с общо 2.4 млрд. долара през следващото десетилетие. Приемането на мерките отново ще се случи на два етапа.

Първоначално ще бъдат предвидени съкращения за 917 млрд. долара. Освен това ще се създаде двупартийна 12-членна комисия в Конгреса, която да изготви програма за орязване на допълнително 1.5 трлн. долара. Тя трябва да прецени дали намаляването на разходите да дойде предимно от отбраната или от социалния сектор.

Ако членовете на комисията не се споразумеят как да се намалят поне 1.2 трлн. долара от дефицита до края на ноември, сумата ще се събере от еднакво орязване на разходите на всички федерални агенции. Половината ще трябва да дойдат от отбраната, половината - от социалните плащания.

Ще бъдат изключени само програмите за подпомагане на бедните, но не и тези на здравната каса.

Предвижда се още изготвяне на поправки в конституцията, които ще целят балансиране на бюджета. Приемането им по всяка вероятност няма да изисква мнозинство от две трети.

Сключеното споразумение не предвижда мерки за повишаване на разходите, което се определя като поражение за демократите. Обама обаче заяви, че ще продължи да настоява за повишаване на данъците за компаниите и най-богатите американци.

Пазарите приветстваха сделката, тъй като благодарение на нея най-голямата икономика в света ще избегне безпрецедентен фалит. Според анализатори обаче тя ще донесе само леко облекчение на забавящата се американска икономика.

Въпреки споразумението страната може да загуби най-високия си кредитен рейтинг (ААА). Ако това се случи, разходите за заемане на капитал от пазарите ще се повишат и може да се наложат допълнителни бюджетни ограничения.

Според много анализатори пък ограниченията на разходите са последното нещо, от което икономиката на САЩ се нуждае в момента.

В края на миналата седмица стана ясно, че БВП на страната е нараснал с едва 1.3% през второто тримесечие. Ръстът за първото пък беше ревизиран надолу до 0.4% при първоначални данни от близо 2 на сто. Ако икономиката продължи да се движи толкова бавно, ограничението на разходите може да я върне в нова рецесия.

Икономистът от Barclays Capital Трой Дейвиг изчислява, че през първата година след прилагането на постигнатото споразумение по дълга ще бъдат спестени между 25 и 30 млрд. долара. Това според него ще ограничи растежа с десета от процентния пункт.