Като цяло отчетите на повечето публични компании показаха, че глобалното възстановяване е набрало скорост. Тъй като почти всички индустриални дружества на Българската фондова борса разчитат най-вече на износа, добрите им резултати не бяха голяма изненада и в този смисъл не бихме могли да очакваме кой знае колко еуфорично поведение на инвеститорите. Дори когато резултатите явно надхвърляха очакванията на мнозинството, ценовият ефект след обнародването им беше кратък и ограничен по размер – свидетелство за това, че добрите новини отдавна са калкулирани в цените, а изненадите са такива само за малцина. И все пак поне на теория акционерите в български публични компании имат повод за оптимизъм. Остава практиката да покаже, че не е нужно да си мажоритарен собственик, за да береш плодове от своята инвестиция.

Представените отчети за първото полугодие на годината не предложиха много изненади и с малки изключения бизнесът на публичните дружества не се размина драстично с общата картина на макрорамката в България. Естествено, имаше и приятни изненади при някои компании, но отчетите не повлияха значително на ценовите нива на акциите както в положителна, така и в отрицателна посока главно заради ниската ликвидност на Българската фондова борса и отсъствието на болшинството от институционалните инвеститори. От друга страна, вниманието на една голяма част от местните и в по-голяма степен на чуждестранните инвеститори беше изместено от родната ни борса по посока Вашингтон, където се очаква драматичната развръзка на проблема с тавана на бюджетния дефицит на правителството на САЩ, поради което малцина обърнаха внимание на числата от отчетите у нас. И през следващите 1-2 седмици очаквам вяла търговия и нива, определени в по-голяма степен от търсенето на ликвидност, отколкото като отражение на бизнеса на търгуваните дружества.

Предполагам, че за никого не са били изненада добрите отчети на експортните компании. При някои от тях се наблюдава спад на рентабилността спрямо миналата година при силни ръстове в приходите, но нека отчитаме факта, че първите две тримесечия на 2010 г. бяха "положително изключение", при което ниските цени на суровините от запаси срещнаха бързо покачващите се цени на стоките. Положителното е раздвижването на някои чисто локални бизнеси, част от които са свързани и със замръзналия строителен бранш. Не е изненада и фактът, че положителните отчети не се материализират на фондовата борса. На нашия неликвиден пазар отдавна няма сериозни бързо реагиращи спекуланти, а оборотите на БФБ се доминират от инвеститори с дълги хоризонти в "калибровани" позиции, които не обичат да се надпреварват в летните жеги.