Доходността по испанските и италианските държавни облигации се повиши до нови рекордни върхове във вторник,  връщайки по този начин страховете на инвеститорите за разпространението на дълговата криза в еврозоната.

Премиите, които Мадрид и Рим плащаха, в обедната  търговия достигнаха съответно 400 и 381 базисни пункта над нивата на германските книжа. При тези равнища вече кредиторите можеха да поискат допълнителни обезпечения. Така доходността на 10-годишните облигации на Испания достигна 6.46%, а тази за Италия – 6.26%.

Практиката показва, че нива на доходност до 7% се приемат от инвеститорите за неустойчиви. Именно такива лихви по държавните облигации накараха Гърция, Ирландия и Португалия да търсят спасителни заеми.

Междувременно Испания пласира на пазара тримесечни и шестмесечни дългови книжа вчера за близо 3 млрд. евро, доходността по които също нарасна съответно с 21% и 40% спрямо предишна емисия. Италия продаде шестмесечни книжа за 7.5 млрд. евро. При тях лихвите се покачиха с 14%.

Инвеститорите са притеснени че европейският спасителен механизъм – Европейският пакт за финансова стабилност, не разполага с достатъчно средства, за да помогне на Италия и Испания – третата и четвъртата по големина икономика в еврозоната в случай на нужда.

А опасенията на инвеститорите доведоха до бум в търсене на считаните за убежища при кризисни ситуации американски и германски облигации. Доходността по 10-годишните книжа на Германия падна до рекордните 2.42%.

Еврокомисията побърза да успокои ситуацията. "Не съществуват планове на Европейския съюз за оказване на финансова помощ на Испания, Италия и Кипър. Няма папка с документи за помощ на масата за преговори, просто няма какво да се обсъжда." Това обяви Шантал Юг, говорителят на еврокомисаря по икономическите и паричните въпроси Оли Рен.

Председателят на Европейския съвет Херман ван Ромпой от своя страна заяви, че е абсурдно положението на Испания и Италия да се сравнява с това на Гърция. "Не спираме да подчертаваме, че ситуацията в Гърция е уникална и не е сравнима с тази в други страни от еврозоната", настоя той.

Министър-председателят на Испания Хосе Луис Родригес Сапатеро отложи планираната си почивка, за да надзирава действията на правителство си. Миналата седмица той насрочи предсрочни избори на 20 ноември, които се очаква да осигурят стабилност в страната. Икономисти обаче смятат, че изборите само ще увеличат съмненията за платежоспособността на страната.

В Италия министърът на икономиката Джулио Тремонти оглави Комитета за финансова стабилност, който се събра вчера, за да обсъди как правителството да отговори на пазарните сътресения. Въпреки че страната е втора след Гърция по съотношение на дълга спрямо БВП (120%), тя успяваше досега да устои на дълговата криза заради относително скромния си дефицит и консервативно водената си финансова политика.

Според банкери и анализатори пазарният натиск върху Италия и Испания едва ли ще отслабне до края на годината. А пазарите подават сигнал, че двете страни може да станат следващите членове на еврозоната, на които ще се наложи да търсят помощта на Европейския съюз и Международния валутен фонд.