Предстоящите години на бавен икономически растеж на индустриалните държави, които имат проблеми със застаряващото население и дълговете си, са на път да ускорят изместването на икономическата тежест в света на Изток.

САЩ нямат надежден план как да посрещнат притока на пенсионери от поколението на бейби бума, а законодателите пропуснаха възможността да решат проблема в дебата за дълга, изправил страната на ръба на фалита през изминалата седмица. Икономиката им е твърде слаба, за да създаде достатъчно работни места за младите, върху чиито плещи в крайна сметка ще падне дълговата тежест.

В Европа икономистите предупреждават, че се създава "изгубено поколение", тъй като в някои държави безработицата сред младежите достига до 40%. Средният държавен дълг на ЕС-27 е с 20 процентни пункта по-висок, отколкото бе, преди да започне финансовата криза през 2008 г.

Част от фискалните проблеми в моментна са вследствие на финансовата криза през 2008 г., която остави без работа милиони хора, някои от които за постоянно, и прехвърли огромна дългова тежест от частния към държавния сектор. Кризата удари във възможно най-неподходящото време – точно когато в почти всички развити държави се задава приливна вълна от пенсионери, която ще увеличи разходите на здравните и пенсионните системи.

Ако държавният дълг не бъде намален до предкризисното равнище, икономическият растеж в развитите икономики може да отслабне с повече от половин процент годишно, предупреждава МВФ. Тогава лесно може да се предвиди, че след около десетилетие САЩ и Европа ще бъдат изправени пред японски стил стагнация, продължаваща десетилетия наред.

Не е задължително да се случи така. Германия съкрати социалните разходи и обезщетенията за безработица през 90-те години, което помогна за съживяване на икономиката и затвърди мощта й в Европа. Канада и Белгия също предложиха примери за икономическо възстановяване на силно задлъжнели индустриализирани държави.

Въпреки това предизвикателствата са огромни. Икономиката на САЩ е почти в застой през първата половина на 2011 г. Данните от вторник показаха, че през юни потребителските разходи са намалели за пръв път от две години насам. Не е ясно дали в бъдеще ще последва по-съществен растеж. В Европа въпреки ограничаването на разходите и повишаването на данъците има сериозни опасения дали страните ще се справят с дълговете си.

Във вторник доходността на италианските облигации достигна най-високото си равнище в 11-годишната история на еврото, което наложи спешни консултации на правителството. Поради рекордно ниските лихви в САЩ, Великобритания и еврозоната политиците нямат почти никакви възможности за насърчаване на икономическия растеж.

Битката за бюджета в САЩ показа огромните разногласия в страната за ролята на правителството и неговата отговорност към гражданите. Разкриха се и различия в мнението за това кой трябва да плаща и за какви облаги. 

Докато не се намери отговор на тези въпроси, законодателите не могат и няма да се справят с дългосрочните финансови ограничения, които идват предимно от растящите разходи за пенсии и здравеопазване. Социалното осигуряване и медицинските услуги ще погълнат около 1.3 трилиона долара тази финансова година и 2.3 трилиона до 2021 г. До 10 години тези две програми ще представляват 9.6 % от БВП.

Законът за редуциране на бюджетния дефицит, който беше приет във вторник, предвижда съкращения на стойност 2.1 трилиона долара през следващото десетилетие. Това е много по-малко от 4-те трилиона, които според икономисти са необходими за стабилизирането на съотношението дълг - БВП.

Ако обаче законодателите бяха затегнали колана още повече, в краткосрочен план пораженията върху икономиката щяха да са по-големи. Според някои икономисти така както прекомерното затягане на монетраната политика е основен виновник за Голямата депресия през 1937 г., настоящите бюджетните съкращения може да предизвикат повторна рецесия.

Данните за икономическия растеж през второто тримесечие на годината показват, че целта далеч не е постигната. Износът и местните инвестиции са причината за почти целия растеж през периода. Спадът  в държавните разходи извън отбраната обаче компенсира една трета от този растеж, което подчерта краткосрочната икономическа цена на съкращенията.

Европейските страни навлязоха във финансовата криза през 2008 г. с по-големи държавни разходи от американските и ще излязат от нея с по-малък държавен сектор, по-малко държавни служители, по висока възраст за пенсиониране и по-висока безработица особено сред по-младото и по-възрастното население. Регионът вече беше поел по пътя на по-бавния растеж заради поколението на бейби бумърите. Родените след Втората световна война вече навлизат в пенсионна възраст, а продължителността на живота нараства.

Има все по-малко хора в работоспособна възраст, които да поддържат пенсионерите. От големите европейски икономики само Франция и Великобритания могат да се похвалят с демографски ръст. Данните са проблемни за развитите икономики. През 2008 г. са се падали по 4.2 работещи на пенсионер в 34-те държави в ОИСР. До 2050 г. това число ще бъде намалено наполовина.

Финансовата криза намали потенциалния растеж на Европа от 2.5% на 1.5% заради безработицата, намаляването на държавните разходи и инвестиции и свиването на финансовия сектор. В най-тежко засегнатите европейски страни младежката безработица сега е около 40% във възрастовата група на 16-25-годишните. "Младежката безработица се превръща в огромен социален и икономически проблем. Има изгубено поколение", казва Андрю Уот от Европейския профсъюзен институт.

Насила или по избор европейските държави съкращават още повече държавните разходи. Не е учудващ фактът, че спасяваната Гърция премина през най-радикалните промени и пострада най-тежко.

Много европейски страни изпреварват САЩ по пътя към строгите икономически мерки и дръзнаха да вдигнат данъците заедно със съкращаването на разходите. Този подход не беше възприет от политически разделения Конгрес, въпреки че данъците, особено за богатите американци, са значително по-ниски, отколкото средните в Европа.

Европа дава представа за битките, които може да възникнат, докато Вашингтон пренаписва своя "обществен договор". От рейтинговата агенция "Муудис" предупредиха миналата година, че бюджетните решения, които ще трябва да вземат развитите икономики ще бъдат изпитание за "единството на обществото". Гневното "защо ние трябва да плащаме за тях" преобладаваше в отговора на северноевропейските държави при спасяването на Гърция, Ирландия и Португалия. Недоволството беше особено осезаемо в Германия, Холандия, Финландия и Австрия.

В историята има немалко успешни примери за оправяне на тежко увредени системи на публичните финанси. В началото на 90-те години белгийският дълг нарасна до 137% от БВП и страната бе изправена пред възможността да не се класира за еврозоната. Тя обаче съкрати разходите, повиши данъците и постигна своята цел.

Канада се пребори с аналогична задача през 90-те, когато канадският долар се срина, повлечен от кризата на мексиканското песо.

Политиците в САЩ имат възможност да се справят с дългосрочните фискални проблеми малко по-безболезнено, като например да повишат възрастта за пенсиониране до 67 години и да инвестират повече в научноизследователска дейност и образование, смята професорът по политикономия в Колумбийския университет Шерин О'Халоран.

За Азия перспективата два от най-големите й експортни пазари да преминат през десетилетия на бавен растеж не е такъв проблем, какъвто може би е изглеждал преди пет години. Въпреки че износът към САЩ нарасна през последните години, той представлява свиващ се дял от икономиката на повечето страни в региона. В Китай например степента на зависимост от американската икономика чрез износа е намаляла приблизително наполовина от 2006 г. насам, въпреки че стойността на доставките в доларово изражение се е увеличила с 27%.

В Европа по-голяма част от азиатския износ е предназначена за Германия, където икономическият растеж е добър.

Най-добрата надежда за устойчив растеж на азиатските икономики е самата Азия. Доходът на домакинствата в развиващите се пазари създава бурно разрастваща се средна класа, която може да употребява поне част от стоките, които САЩ и Европа вече не искат. Последният петгодишен икономически план на Китай предвижда увеличаване на минималната работна заплата с 84% до 2015 г. 

Средният доход на глава от населението продължава да е много под западните норми, но ако бъде приравнено с покупателната способност, потреблението в частния сектор в страните от БРИК (Бразилия, Русия, Индия и Китай) вече е 93% от това в САЩ, коментира представителят на Deutsche Bank Санджев Санял. "Развиващите се пазари като цяло и по-специално в Азия сега може да създават потребителско търсене с такъв мащаб, че да компенсира стагнацията, макар и не колапса, на развитите държави", казва Санял.

Китай вече е задминал САЩ като най-големия пазар на автомобили в света, посочва анализаторът. Филмовата индустрия на Индия и Китай, взети заедно, може да съперничи на Холивуд по някои показатели. В спорта индийската шампионска лига по крикет е второто най-скъпоплатено спортно първенство в света, на второ място след НБА в САЩ. Развиваща се Азия тепърва започва да показва потенциала си. Потреблението в Китай е само една трета от БВП на страната, наполовина по-малко от равнището в САЩ.

Китай показа възможностите си през 2008 г., когато бързо въведе широка програма със стимули в отговор на глобалната рецесия, коментира китаистът Пьотр Ботелие от училището "Джон Хопкинс" за разширени международни изследвания във Вашингтон. Тогава икономиката на Китай не само се изправи рязко на крака, но и помогна за възстановяване на глобалния растеж. "Аз бях сред онези, които предвиждаха продължителна безработица през 2008 г., признава Ботелие. Дяволски бях сбъркал."

Сегашната сила на Китай обаче може да се превърне в слабост в по-дългосрочен план. По-високите доходи, които увеличават потреблението, правят Китай по-малко конкурентоспособен като нискобюджетната фабрика на света. Дори предимството от огромното население на Китай намалява, след като преди 30 години беше приета политиката за не повече от едно дете в семейство. Тя може да доведе до недостиг на работна ръка през следващите пет години.

Големите нововъзникващи пазари имат много вътрешни предизвикателства, заради които не са подготвени да поемат политическото лидерство. Когато МВФ търсеше нов директор по-рано тази година, развиващите се икономики не успяха да се разберат за обща кандидатура. 

Реакцията на Китай по отношение на дълговата криза в САЩ показа, че няма да е доволен, ако една суперсила се провали. Държавната агенция "Синхуа"» смъмри Вашингтон, че заплашва с фалит, и напомни на големия си търговски партньор, че и други може да пострадат, ако не се предприемат мерки. "Развиващите се икономики ще понесат силен удар, а световната икономика ще изпадне в още една рецесия след онази през 2008 г., която също се зароди от САЩ. Този път кризата обаче може да бъде много по-лоша", предаде "Синхуа".