Настъпва ли най-после финансовият Армагедон
| - Банките сега са жертвите, а не виновниците. Вината е на политиците |
Банкерите и инвеститорите се изкушават през последните дни да правят паралел между събитията от 2011 г. и финансовия смут от 2008 г.
"Усещането за déjà vu е задушаващо", отбеляза в понеделник мениджър на фонд на път към офиса си в очакване на една непредвидима и бурна борсова седмица. Мнозина възприеха решението на Standard & Poor's от миналия петък да понижи за първи път в историята си кредитния рейтинг на САЩ като събитие, съпоставимо с фалита на "Леман брадърс" на 15 септември 2008 г.
В медиите се завърнаха злокобните метафори: настъпва финансовият Армагедон. Този път наистина. На пръв поглед паниката на пазарите и след двете събития дава основания за подобни сравнения. Но пазарният срив сам не е достатъчен, за да докаже, че историята се повтаря, отбелязва във в. "Уолстрийт джърнъл" икономическият редактор Франческо Герера.
Според него онези банкери, инвеститори и мениджъри, които гледат на настоящите проблеми през призмата на 2008 г., рискуват да не оценят правилно сегашните проблеми на глобалната икономика.
Герера разграничава три съществени разлики между финансовата криза преди три години и съвременните събития.
На първо място, двете кризи имат
коренно различни основи
През 2008 г. проблемът дойде отдолу и се разпространи нагоре. Той се зароди сред свръхоптимистичните купувачи на жилища, разрасна се, преминавайки през Уолстрийт с малко помощ от рейтинговите агенции, и засегна световната икономика. Рецесията беше породена от рухването на финансовия сектор.
За разлика от тогава сега проблемите се разпростират отгоре надолу, тъй като националните правителства загубиха контрол над икономиките, както и доверието на бизнеса и финансовата общност.
Това доведе до рязко намаляване на разходите в частния сектор и на инвестициите, създавайки омагьосан кръг на висока безработица и нисък растеж. В настоящия случай банките се оказват жертвите, а не виновниците.
Втората разлика е вероятно най-важната, смята Герера. Този път икономическите проблеми карат
компаниите и частните лица ограничават разходите
и да се освободят от дългове, което води до вяло потребление и слаб ръст на инвестициите. Преди три години финансовите компании и домакинствата се радваха на разточително използване на евтини кредити през 2007-2008 г. и когато балонът се спука, кешовата диета доведе до рецесионен шок.
Третата разлика между 2011 г. и 2008 г. е непосредствена последица от първите две.
Преди три години финансовата катастрофа имаше едно просто, макар и болезнено решение – правителствата трябваше да осигурят ликвидност на пазарите чрез ниски лихви, спасяване на банки и финансови инжекции. Те изляха в икономиката около 1 трлн. долара. Сега обаче
правителствата не могат да спасят сами себе си
Този път проблемът е в хроничната липса на доверие между участниците във финансовата система и в способността на правителствата да стимулират икономическия растеж, твърди Герера. Оръжията, които свършиха работа навремето, сега няма да проработят.
Изсипването на още пари в икономиката няма да облекчи положението, смята той. Според него сега пазарите ще трябва да разчитат на собствените си възможности или да чакат политиците да предприемат радикални мерки за насърчаване на растежа.
За Джефри Сакс, директор на "Института за земята" към Колумбийския университет, ще бъде наивно да се разчита на волята на политическата класа. Именно пълният провал на политическите класи задълбочава кашата в момента, писа икономистът във в. "Таймс".
В Европа правителствата не направиха почти нищо, за да успокоят пазарите, а само отлагат всякаква реална помощ под формата на спасителни заеми. В САЩ пък властите си позволяват безразсъдно флиртуват с доброволен фалит.
"Аурата на държавната власт, която отстоява думата си, е напълно изчезнала и в САЩ, и в Европа. А загубеното доверие трудно се връща", отбелязва Сакс.