- Още от самото начало сме казали, че профилът на дружеството е земеделската земя и така трябва да остане. Грешка е било, че в миналото предишното обслужващо дружество е решавало да купува имоти с цел да променя статута им за жилищни, защото рискът при тях е съвсем различен от този на земите. Така че ще се концентрираме, както сме го правили и досега, върху земеделски имоти.

- Не виждам конфликт, такъв ще има, ако се сбъднат прогнозите на някои журналисти и блогъри, които пишат, че ние ще повишим таксите. Но реално ние сме тези, които ги свалиха първи, всички други обслужващи дружества си свалиха таксите след нас. За 2009 г. предишното дружество взе 3.3 млн. лв., а за миналата ние - 1.5 млн. лв. Когато влязохме, променихме схемата за оценяване на имотите и така намалихме таксите.

- Инвестицията предполага, когато ти дадат хубава цена за един актив, да го продадеш, да търсиш оптимизация. Когато започнах да работя с "Еларг", фондът имаше 1595 землища в цялата страна, вече доста сме намалили броя им.

- Окрупнени са, от някои землища сме излезли. Съветът на директорите на "Еларг" ни постави задача да намалим задълженията на дружеството, което обявихме още в началото на годината. Задачата беше поставена по настояване на хедж фонда QVT, който наскоро продаде дела си.

Успяхме да договорим преструктуриране на облигационната емисия. Освен това взехме 1.48 млн. лв. като предплата от продадени земи, така че и това е показателно какво сме продали от портфейла си.

- Сега не мога да ви кажа, това ще бъде казано в момента, в който е публична информация. Във всички случаи се опитваме печалбата ни да бъде по-голяма. В същото време ние не сме спрели да купуваме земя. Цената на покупките е различна в зависимост от региона и дали говорим за голям парцел или за няколко дребни.

- Не мога да ви кажа. Мои колеги говорят много за пазара на земя като цяло, аз мисля, че той е локален. Земята поскъпва там, където може да се използва по предназначение. На много места това не може да се случи – например ние имаме четири землища във Видинско, които никога не сме отдавали под аренда.

Тя е на парцели, обявихме началото на проект за комасация, взехме от държавния поземлен фонд, от земеделски стопани, след което продадохме на цена далеч над средната, на която купихме. При всички положения сделките ни за покупка са на цени под 300 лв., а продажбите ни са близо до 500 лв. на декар.

- Имаме го и за съжаление ще го имаме още дълго време. Това е един от проблемите ни и в момента го обсъждаме с акционерите си. Имаме два такива имота, единият е този до кв. "Младост" в София, другият е предвиден за вятърен парк.

По терена в София вече свършихме доста работа, той вече е вкаран в общия устройствен план на София и е предвиден за жилищно застрояване. Но той предполага една огромна инвестиция, която според мен в момента е невъзможна на пазара на жилищните имоти.

Облигациите на "Еларг" са издадени точно заради този имот и ние вече четвърта година плащаме лихва по тях, без да получаваме никакви приходи от тази земя. Около 15 млн. лв. е останало да се плаща по заема, падежът му е след три години, след като го преструктурирахме, и в момента това е единият ни дълг.

- Този имот е нечия огромна грешка – дадени са ти пари за управление, за да ги инвестираш в земеделска земя, а ти купуваш друго. Защо не си купил примерно верига магазини за кафе? И това сигурно е много обещаващ бизнес. Когато хората ти доверяват едни пари, ти трябва да ги управляваш по начина, по който си им обещал, дори да има други инвестиции, които изглеждат суперпечеливши.

- Досега сме чакали, реално никой не се е появил. Аз бих се съгласил и на сделка за 35 евро на квадратен метър. През 2006-2007 г. той е купуван на 55 евро. Той е хубав, но това просто не е нашият бизнес. Всеки, който дойде да гледа фонда, казва: "Много хубаво сте подредили, тук сте оправили оперативните показатели, но това какво е? Аз искам да вложа пари в земеделска земя, не искам да вложа пари в земеделска земя и нещо различно."

Имаме две възможности – или да изчакаме и да държим терена в дружеството, или да го продадем на ниска цена. Но дори и тогава кандидати няма, защото те трябва да инвестират в него. Третият вариант е да го изкараме в отделно дружество. За това водим в момента разговори с основните си акционери. Но ако го изкараме от "Еларг", може да ни обвинят, че искаме да вземем скъп актив от фонда, макар той да спира развитието ни.

- Това е разговор, който ще водим. Но дългът му не е някакъв огромен.

- Не знам, моята работа досега е била оптимизация на оперативната дейност на дружеството. Според мен цената на земята в България е честна в момента за това, което имаме като раздробеност и трудности при комасацията. Би могла да да бъде по-скъпа, ако държавата си влезе в ролята и започне активно да участва в процеса на комасацията.

- Разбира се, всички имаме. Аз имам още по-голям проблем, защото държавата не ни дава информация кой се е настанил в някои от земите ни.

- Казват ни, че са лични данни. Някой ни обработва земите, нещо повече – очертава ги и взема субсидии за тях. И от фонд "Земеделие" отказват да ни дадат информация, докато той забогатява на наш гръб. За мен това са някакви специални интереси на някои арендатори.

- Разглеждаме всички възможности. Истината е, че сме успели да повишим отдаването под аренда, миналата година сме събрали със 77% повече спрямо 2009 г.

- Да, възможно е.

- Ние имаме много наследени договори от времето на предишното обслужващо дружество и пак казвам – земя със земя няма особена прилика. Може би са различни имотите, които имаме. Но според мен е по-правилно да се гледа колко пари реално е получил един фонд, не колко е събираемостта.

При предишното обслужващо дружество имаше много висока събираемост просто защото чак когато им платят, тогава отчитат. Ние отчитаме всички договори, които подписваме, застраховаме голяма част от тях и показваме какво не сме събрали. Не мога да кажа какво правят колегите.

- Имаме много такива, но ги решаваме постепенно. Това е битка по места. Понеже арендаторите са силни на местно ниво, има случаи, когато се мъчим да отпишем вземания, несъбрани от три години, а съдията ни отказва.

- Защото по-голяма част от земите ни са в Южна България, където исторически рентите са малко по-ниски. Имаме доста наследени договори на доста безумни нива, които искаме да прекратим, но това не е така лесно. Това са въпроси към предишното ръководство, иначе средната ни цена за 2011-12 г. ще бъде 26 лв. за декар, вече 86% от договорите са подписани.

- Не е добра. Когато инвестираш в определен актив, примерно в земеделска земя, можеш да инвестираш в различни проявления. Ако най-евтиният начин да си получиш земеделската земя е с компенсаторни бонове, трябва да имаш право да ги купиш. АДСИЦ нямат такова право. За земи във Видин, които трябваше да се разчистят и обработят, защото никой не иска да влезе така в тях, аз трябваше да се регистрирам като земеделски производител, за да мога да вляза вътре.

Региони като Видин, Свищов, Русе скоро ще бъдат едно заедно с румънските, тъй като субсидиите от 2016 г. ще са единни, а защо ние да не можем да инвестираме в румънска земя? И основният проблем – всички фондове губят, тъй като голяма част от земеделските производители не искат да плащат рентата с ДДС, ние трябва да го плащаме. Всеки от нас губи от порядъка на 500 - 600 хил. лв. годишно от ДДС.

- Аз мисля, че един АДСИЦ е много неефективна структура. Трябва да се обсъди как точно може да се оправи, но сега има много минуси. Още нещо - ако изведнъж ми се струва, че са много евтини акциите на друг фонд, който инвестира в земеделска земя, не трябва ли аз да имам право да инвестирам в тези акции? Теоретично то е същата структура на инвестициите.

- По-скоро не.