Методиката за определяне на чуждите инвестиции е на Международния валутен фонд (МВФ) и не се прилага само България. Според нея, ако фирмата (с над 10% чуждо участие) получи пари от компанията майка или свързани с нея дружества, това се смята за чужда пряка инвестиция в страната независимо за какво се използват.

Както и обратното - ако българска фирма (с над 10% чужд капитал) изпрати към компанията майка пари, това се смята за отрицателна инвестиция. Тоест тези операции показват по-скоро колко пари са влезли и излезли от България, а не реалните инвестиции, обясни пред "Дневник" Борислав Стефанов, директор на Българската агенция за инвестиции.

Ако например чужда фирма вземе заем от банка в България, за да строи завод, това няма да се смята за чужда инвестиция в страната, но ако същата фирма вземе пари от компанията майка и купи служебна кола за шефа си, това ще се отчете за инвестиция, без реално да е такава.

Преди кризата инвестициите в България бяха насочени главно в три сектора - финанси, търговия и недвижимост. През миналата година структурата вече се промени и те вече са насочени основно към промишлеността и енергетиката - близо 85%. Тази година тенденцията в Източна Европа е големи фирми с чуждо участие да връщат заеми към майките си.

Статистиката ги отразява като отрицателни инвестиции, макар фирмите да са в добро финансово здраве и дори генерират печалба и връщат заеми. Така от началото на годината до май приблизително 920 фирми са направили трансфер вътре или извън България, който се смята за инвестиция, обясни Стефанов. Две трети от тях са насочили средства към България за общо 1 млрд. евро, а 300 са изкарали около 1 млрд. евро.

Като изключим тези връщания на кредити, които се смятат за отрицателни инвестиции, картината е почти същата като през 2010 г., обясни Стефанов. Отрицателните инвестиции не означават, че заводът е затворил врати и е уволнил хората в него, уточни той.