Бързите кредити растат, просрочията по тях - още повече
| Неделчо Спасов, "Изи асет мениджмънт" "Хората са уверени за малък период и никой не прави планове за 10-15 години" Красимир Гумнишки, "Кредитекс – Хипокредит" "Все повече се вземат кредити за запълване на дупки по стари заеми" |
Бързите кредити за кратък срок се увеличават, а просрочията им растат още по-силно от тях, показват последните данни на БНБ за второто тримесечие на годината. Пазарът на спешни заеми бележи годишен ръст за пръв път от първото тримесечие на 2009 г. насам. В края на юни бързите кредити са на стойност близо 2 млрд. лв., с 11% повече спрямо същия период на миналата година.
В същото време необслужваните задължения надминават 350 млн. лв., с една трета ръст за една година. Делът на лошите заеми е стигнал 18% от целия пазар при 14% в края на юни миналата година. Този вид заем е за по-малки суми и се отпуска с по-висока лихва и по-малки гаранции.
Увеличението на заемите се дължи на по-малката сигурност у хората и бизнеса, както и задълбочаване на финансовите им проблеми, стана ясно допитване на "Дневник" до представители на бранша. За 12 месеца обемът на по-дългите кредити – със срок над 5 години, е спаднал със 7 на сто, а най-силно са се увеличили тези с падеж до една година.
Представители на дружества за бързо кредитиране коментираха, че много хора използват спешните заеми за покриване на дупки в личния бюджет – връщане на стари задължения, плащане на сметки, за текущи разходи. В същото време според част от бранша лекото съживяване на икономиките е тласнало пазара нагоре, като донякъде е успокоило поне краткосрочно хората за доходите им.
"Съвсем нормално е да се увеличават заемите с кратък срок – с тях краткосрочно се покриват спешни дефицити, плащат се сметки, докато дългосрочните се използват по-скоро за потребителски стоки на изплащане", коментира Красимир Гумнишки, член на управителния съвет на групата "Кредитекс – Хипокредит". Според него покупките на стоки намаляват, а семействата имат все по-малко желание да купуват неща с по-дълготрайна употреба, които са и вид инвестиция.
Според Неделчо Спасов, изпълнителен директор на "Изи асет мениджмънт", при съживяването на икономиката хората имат по-позитивни нагласи и затова тегленето на заеми се увеличава.
Спасов смята, че ръстът е основно при кратките, защото хората имат увереност за посрещане на задълженията си за малък период от време и никой вече не прави планове за 10-15 години. "Изи кредит" са увеличили броя на отпуснатите заеми с 33% през първото полугодие, а общата им стойност е нараснала с 21% за година до 42.4 млн. лв.
Изпълнителният директор на "Ти Би Ай кредит" Валентин Гълъбов смята, че спадът на заемите със срок над 5 години се дължи на изтичането на отпуснатите преди години дългосрочни пакети. В същото време новите, които се отпускат, вече са за по-кратки периоди, тъй като в кризата хората ги предпочитат.
Един от другите основни изводи от свиването на портфейла от "дълги" заеми е несигурността у бизнеса, смятат от бранша. Голяма част от тях се отпускат на малки фирми, които вече имат кредити към банки или пък се нуждаят от спешни средства.
"Фирмите замразиха инвестициите си и просто се опитват да оцелеят", коментира Красимир Гумнишки. Валентин Гълъбов смята, че е възможно точно кредити за бизнеса да се окажат проблемни, тъй като "малкият и средният бизнес са в нокдаун", но все пак той смята, че фирмите до последно ще се стараят да плащат навреме.
Според Неделчо Спасов много от отпуснатите заеми до една или до пет години са точно за микробизнеси, които се нуждаят от оборотни средства, а вече имат кредити към банки и им е трудно да вземат нови. Другите цели, с които се вземат заеми, по думите на Спасов, са за ремонти на жилище през лятото, покриване на временни парични затруднения и за плащане на почивка през лятната отпуска.
Стоките на изплащане са сред целевите кредити, при които има най-малко просрочия, обясни Валентин Гълъбов. Той добави, че проблемни са повече заемите, които се теглят за запълване на дупки в семейния бюджет, а също така и кредитните карти, които много хора не могат да възприемат, че са заем със срокове за връщане и наказателни лихви.
Като цяло от пазара смятат, че ръстът на лошите дългове няма да се увеличи. Гълъбов смята, че при физическите лица сериозни проблеми няма да има, защото много от просрочията вече са се показали. Красимир Гумнишки обаче е на мнение, че забавяне на плащанията ще има при заемите, които се теглят за погасяване на стари дългове и запълване на финансови дупки, тъй като се получава спирала, в която хората все повече затъват.
Макар просрочията да растат, това още не се отразява на печалбата в сектора – за второто тримесечие дружествата за бързо кредитиране имат 40.23 млн. лв. общо финансов резултат, което е почти девет пъти повече, отколкото за същия период на миналата година. Финансирането им продължава да бъде основно със заемни средства и много по-малка част – с облигации.
| Пазарът на бързи кредити (в млн. лв.) | VI.2011 г. | Годишна промяна |
|---|---|---|
| Общо отпуснати | 1937,4 | 10,5% |
| До 1 година | 257 | 6,6% |
| 1-5 години | 465 | 35% |
| Над 5 години | 865 | -7% |
| Необслужвани | 350 | 32,5% |
| За домакинствата | 1530,5 | 3% |
| - от тях потребителски | 794 | 8% |
| - жилищни | 642,8 | -2% |
| - други | 93,5 | 0,8% |
| За фирми (без финансови компании) | 365,7 | 10,2% |
| Печалба | 40,23 | 782% |
| Източник: БНБ |