Преди 40 години, на 15 август 1971 г., тогавашният президент на САЩ Ричард Никсън сложи край на Бретънуудската валутна система, която в продължение на десетилетия беше фиксирала американския долар към златото.

Тази годишнина на фона на тежките проблеми в съвременна система на валутни курсове предизвиква противоречиви оценки. Според някои треската за злато е на път да се завърне и активът да заблести с още по-голяма инвестиционна стойност, а според други той може да се окаже поредният борсов балон.

Според някои анализатори това е най-важното решение в президентството на Никсън, тъй като то успя да осигури стабилност в условията на финансовите проблеми през 70-те, отвързвайки напълно валутите от златото.

Решението поставя началото на нова ера, в която свободното движение на капитала по света започва да произвежда мащабен финансов сектор. Създават се пълчища от инвестиционни банкери и финансови служители и на практика се полагат основите на съвременната финансова криза.

Други икономисти обаче продължават да смятат, че преди 1971 г. финансовият свят е бил по-стабилен и по-сигурен.

През миналия месец издателят на известното едноименно списание Стив Форбс нападна решението на Никсън, обвинявайки го за катастрофалната загуба на влияние на САЩ по света и твърдейки, че е само въпрос на време светът да приеме отново златния стандарт.

Без да си позволява да призовава открито за връщане към златния стандарт, консервативните гласове от сп. "Икономист" разкритикуваха през изминалата седмица постбретънуудската система за това, че е изпъстрена с пазарни балони на различни активи и с финансови кризи, непознати през периода между Втората световна война и 1971 г.

Позабравеният след Втората световна война метал се радва на нов живот като инвестиционно убежище, откакто щатският долар тръгна надолу преди десетина години. В света се заговори за

Кризата от 2008 г. отново превърна златото в любимец на инвеститорите от хедж фондовете до шофьорите на таксита и доведе почти до удвояване на цената.

Той говори като истински златотърсач от ново поколение (виж текста вдясно), но думите му не са изречени по време на мрачните дни след фалита на инвестиционната банка "Леман брадърс" през 2008 г., нито през настоящата дългова криза в еврозоната и решението на Standard & Poor's да понижи кредитния рейтинг на САЩ. Изявлението е направено в интервю за "Бизнес уийк" през 2005 г., далеч преди да започнат настоящите финансови проблеми.

Ако политиците продължат да работят, както досега, Търк е убеден, че бедите на сегашната финансова система ще се задълбочат и

Така ще се сбъдне неговото пророчество, направено през далечната 2003 г. Несигурността на финансовите пазари от края на юли изстреля на 10 август борсовата котировка на жълтия метал над 1800 долара за тройунция в деня, когато акциите на Уолстрийт достигнаха най-ниските си стойности от почти година, а призракът на кризата от 2008 г. заплашително надвисна над глобалната икономика.

Дългогодишният дилър Дейвид Беъм, вицепрезидент по продажбите и икономическите проучвания в компанията от Ню Орлеанс Blanchard and Co., смята, че опасенията за стабилността на фондовите пазари ще останат основна движеща сила за котировките на златото.

Според него сега, както и в следващите месеци, няма новина, която би могла да спре цените на метала. Някои от по-традиционно настроените инвестиционни анализатори се отнасят с пренебрежение към златото, твърдейки, че то не разполага с "вътрешноприсъща" стойност и е толкова ценно, колкото го смята купувачът – т.е. това е един класически пазарен балон.

Но онези, които предричаха срив, след като през 2006 г. цената прескочи 700 долара за тройунция, базирайки се на принципа, че всичко, което поскъпва, в определен момент поевтинява, се оказаха доста късогледи.

През почти целия период на 90-те години на миналия век жълтият метал се търгуваше в тесен диапазон между 250 и 420 долара за троуйнция. Поскъпването се ускори особено след 2005 г. Цената бързо премина над 1000 долара през 2008 г., когато падащият курс на долара караше инвеститорите да се оглеждат за алтернативни убежища и през миналата седмица достигна 1800 долара за тройунция.

Макар че това ниво е под преизчислените спрямо инфлацията рекордни 2500 долара за тройунция от 1980 г., преобладават анализаторите, прогнозиращи, че поскъпването ще бъде дълготрайно и цените ще атакуват нови върхове.

Директорът на бутиковата инвестиционна компания U.S. Global Investors Франк Холмс допуска известна краткосрочна корекция в цените от порядъка на 7-15%, преди да бъде преодоляно нивото от 2000 долара за тройунция, но тази корекция ще бъде минимална на фона на регистрираното поскъпване на метала с 30% през последната година.

Той повтаря прогнозата си за двойно увеличение на котировката през следващите пет години, тъй като развитите държави в Европа и САЩ ще девалвират своите валути, докато развиващите се икономики ще продължат да буботят с пълна пара.

Тя вероятно ще достигне 1850 долара още в края на настоящата година, ще прескочи 2000 долара през 2012 г. и ще гони 3000, 4000 или дори 5000 долара през следващите години, твърди пред "Ройтерс" Джефри Никълс, управляващ директор на консултантската компания American Precious Metals Advisors. Моята прогноза (или убеждение) се основава на това, че САЩ и в по-малка, но все пак значителна, степен Европа от десетилетия живеят отвъд своите възможности."

Някои държави също се включиха във възраждането на треската за злато. Преди две години Индия купи 200 тона злато от МВФ, а Китай увеличи активите си в жълтия метал от 600 тона на 1050 тона. В момента страната е вторият най-голям пазар за злато в света след американския.

Щатът Юта направи златото законно платежно средство. Тринайсет други щати обмислят да сторят същото, а швейцарският парламент ще обсъди в края на годината въвеждането на "златен франк". Малката алпийска държава беше последната страна в Европа, която се отказа от златния стандарт преди 11 години.